Спанци (дем Суровичево)

Спанци (на гръцки: Φανός, Фан̀ос, до 1926 година Σπάντσα, Спанца или Σπάντσι, Спанци^[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

Тази статия е за леринското село. За това в България вижте Спанци.

---

Спанци Φανός
— село —
Спанци 40.67358, 21.6018 Спанци Спанци
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Суровичево
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	578 m
Население	60 души (2021 г.)

География

Селото е разположено на 32 километра югоизточно от град Лерин (Флорина), на 10 километра западно от град Суровичево (Аминдео) и на три километра от Екши Су в подножието на планината Вич.

История

Етимология

Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно и Долно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско,^[2] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.

Праистория и Средновековие

На три километра югоизточно от днешното село Спанци в местността Ливада има останки от праисторическо селище от неолита и ранната каменномедна епоха. На хълм на половин километър източно от селото има друго праисторическо селище от каменномедната епоха. В местността Тумба ливада има останки от сграда от византийската епоха.

В Османската империя

През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Спанци. Но през XVIII век управителят на Янина Али паша заселва в Спанци и в съседното село Гулинци турци юруци. В края на XIX век Спанци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Спанци (Spantzi) е посочено като село с 25 домакинства с 67 жители българи.^[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Спанци:

„

Село Спанче с 50 мохамедански къщи, от които се взима данък от 7250 пиастри. Разположено е в равнината. Жителите му се занимават със земеделие.[4]

“

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Спанци в 1900 година живеят 120 турци и 60 цигани.^[5] Според Наум Темчев в 1903 година селото е турско.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спанци е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 38 къщи.^[7]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Спанци има 2 къщи славяни християни и 25 къщи турци.^[8] След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Спанци и Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ както и власи от Влашка Блаца (днес Власти). По-късно в селото се заселват и някои български семейства от околните села. В 1926 година селото е прекръстено на Фанос.^[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Спанци на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Садло[10] или Содло	Σόντλο	Фанорема	Φανόρεμα[11]	река в Радош на С от Спанци[10]
Баири[10]	Μπταίρια	Херса	Χέρσα[11]	местност в Радош на СЗ от Спанци[10]
Чешме[10]	Τσεσμέ	Ксеропигадо	Ξεροπήγαδο[11]	местност на ЮЗ от Спанци и на СИ от Любетино[10]

Преброявания

• 1913 – 162 души
• 1920 – 142 души
• 1928 – 122 души
• 1940 – 165 души
• 1951 – 148 души
• 1961 – 166 души
• 1971 – 192 души
• 2001 – 137 души
• 2011 – 87 души

Личности

Починали в Спанци

• Доне Липитков (1875 – 1905), български революционер
• Леко Миче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „укриване и водачество на българските комити, организирани с цел да го нарушат порядъка“,^[12] осъден от Извънредния съд на 6 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[13]