Сражение при Орловец

Сражениета при Орловец или Бислим е битка между чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и сръбски части, развила се на 27, 28 и 29 август 1915 година край Куманово.^[2][3][4]

Сражение при Орловец
Македонски въпрос
Кумановският войвода Кръстю Лазаров между двамата си оцелели другари Траян Стойчев и Величко Спасов по време на честванията в 1942 година
Информация
Период	27 - 29 август 1915 година
Място	Доброшане
Страни в конфликта
ВМОРО Кралство Сърбия
Командири и лидери
Кръстьо Лазаров, Величко Спасов
Сили
32[1] 5000[1]
Жертви и загуби
24 убити[1] десетки убити[1]
42.075546, 21.757736

История

Кумановска чета на Кръсто Лазаров, 28 май - 7 август 1915 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Тодос Арсенов	Малино	Кумановско
2.	Милан Костадинов	Живино	Кумановско
3.	Арсен Божинов	Павлишенци	Кумановско
4.	Тодор Тошанов	Щип	Щипско
5.	х. Траян Петков	Винци	Кумановско
6.	Нане Десподов	Кратово	Кратовско
7.	Саздо Ямболов	Кратово	Кратовско
8.	Атанас Славов
9.	Петруш Арсов	Облавци	Кумановско
10.	Георги Васев	Преод	Щипско[5]
11.	Величко Кръстев	Шупли камен	Кумановско
12.	Богдан Божинов	Нагоричино	Кумановско
13.	Величко Спасов	Нагоричино	Кумановско
14.	Донко Трайков	Нагоричино	Кумановско
15.	Дончо Йосифов	Кетеново	Кратовско
16.	Лазо Велков	Дивле	Скопско
17.	Ильо Трайков	Коняри	Скопско
18.	Томе Трайков	Коняри	Скопско
19.	Гани Арсов	Пезово	Скопско
20.	Йосе Йонев	Куманово	Кумановско
21.	Гаврил[6]

След като Кумановско попада в Сърбия след Междусъюзническата война, през лятото на 1915 година войводата на ВМОРО Кръстьо Лазаров заедно с Величко Спасов организира българска чета, която навлиза в Македония на 1 юни 1915 година. Още на границата е открита от сръбски стражари и на 9 юни води целодневно сражение в местността Островица между кумановските села Габреш, Живине и Колицко, в което са убити 9 сръбски войници, а четата не дава жертви.^[2][3][4]

След това четата е предадена в местността Орловец^[2] или Бислим южно от Куманово, на десния бряг на река Пчиня. Четата е обградена на възвишението Орловец (493 m) от три дружини редовна войска с артилерия. След продължиелно сражение на 27, 28 и 29 август 1915 година сръбските части дават десетки убити и ранени, а жертвите на четата са 12 убити и 7 ранени, включително и войводата.^[3][4] От отделението на Спасов загиват всичките 6 четници с изключение на него.^[2] Според други данни от общо 39 български четници загиват 24.^[1]

След частичното освобождение през 1941 година, на 15 септември 1942 година в местността Орловец е поставен петметров кръст и е организирано поклонение. Присъстват Кръстьо Лазаров и двамата оцелели четници Траян Стойчев и Величко Спасов и 20 000 души от околията. Архимандрит Стефан отслужва панихида в памет на загиналите четници, на която присъства делегация на Кумановското благотворително братство, кметът на Кюстендил Георги Ефремов, конен взвод и работници от Скопие. Областният директор Димитър Раев обявява, че цар Борис III е наградил войводата с орден „Свети Александър“ V степен, а живите му другари с орден „Свети Александър“ VI степен.^[1]

Поставена е паметна плоча, на която пише:^[1]

„

Тукъ на 27, 28 и 29 августъ, 1915 г. (старъ стилъ) кумановската чета на Кръстьо Лазаровъ Кумановски, води кръвопролитенъ бой съ многобройна сръбска войска и показа на свѣта какъ с бори и умира македонскиятъ българинъ за всебългарското освобождение и обединение. Вѣчна слава на войводата и неговитѣ четници.[1]

“