Търпейца
селище в Република Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Търпейца или Търпевица (понякога книжовно Трапезица, на македонска литературна норма: Трпејца) е село в Северна Македония с 358 жители.
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Разширяване по варсията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Трапезица.
Remove ads
География
Селото е разположено в подножието на планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 17 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.
История
Средновековната църква „Света Богородица Заум“ (Захумска) се намира на 1 km от Търпейца и може да се посети само през Охридското езеро.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Търпевица (Trpévitza) е посочено като село с 50 домакинства със 140 жители българи.[2]
Селото е векове наред чифлик на манастира „Свети Наум“. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) това е причината поради която „щат не щат“ селата Любанища и Търпейца са сред шестте села от Охридска каза предпочели върховенството на константинополския патриарх пред Българската екзархия.
В 1893 година Атанас Шопов посещава Търпейца и пише:
„ | Малко по-нататък спряхме в българското село Трапезица. То е известно по своите мозайки. Езерното крайбрежие е покрито с разноцветни мозаически камъчета... Това село се казва Трапезица, защото над него планината е образувала две площади във форма на трапези.[3] | “ |

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 315 жители българи-християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Трапезица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 39 къщи.[5]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търпейца има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото функцинира гръцко училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Търпейца са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 303 жители северномакедонци.[8]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 303 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Търпейца традиционно е рибарско селище. От началото на XXI век местното население развива туризъм, като се дават квартири под наем, а на брега на езерото има и ресторанти.[9]
В 2005 година е поставен темелният камък на църквата „Свети Никола“, градена върху основи на по-стара църква. Под върха на планината Галичица, в местността Поле, се намира параклисът „Възнесение“ или „Свети Спас“.[1]
Remove ads
Личности
- Родени в Търпейца
Велко Христов Костов (1860 - след 1943), български революционер, деец на ВМОК
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads