Цер (община Кичево)
селище в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Цер (изписване до 1945 година: Цѣръ; на македонска литературна норма: Цер; на албански: Ceri) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
Тази статия е за селото. За растението вижте Цер.
Remove ads
География
Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар в южното подножие на Баба Сач от север и Любен от юг.
Топонимия в Цер
Чешми: Стара, Бориш, Палазица и Породин.
Други топоними: Крачунец, Кавчел, Магарево, Рамнин, Мал и Голем Коприн дол, Црни врх, Круша, Грънчароец, Патериче, Преслоп, Стръмол, Шумкоа Ливада, Баба, Ливагье, Корито, Лескоа, Бело Каменье и Буков Дол.[1]
История
.jpg)
В 1468 година Цер е отбелязано като дервентджийско село. През XVI век местните жители губят статута си на дервентджии.[2]
През 1607 година жителите на Цер взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзър Бали в Битоля в размер на 7000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година.[3] През 1621 година в Цер са записани 36 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[4]
В XIX век Цер е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ също е от турско време, „Свети Атанасий“ е от 1863 година, „Света Богородица“ е от 1977 година, а „Света Петка“[5] е късносредновековна, както и Мицевото църквиче.[6] Според доклад на битолския училищен инспектор Иван Лимончев от 1893 година, по това време селото брои 200 къщи, в него има 3 църкви и българско училище, открито през 1870 година.[7] В 1895/1896 година в българското училище в Цер преподава деецът на ВМОРО Лука Джеров.[8]
Според Васил Кънчов в 90-те години Цер има около 150 християнски къщи.[9] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цер живеят 1560 българи-християни.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цер е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 202 къщи.[11]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са опожарени 189 от 245 къщи и са убити 13 души.[12]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цер има 1960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[13] Според данни на главния стружки учител Яким Деребанов през 1906 година селото има 1190, а през 1907 година - 1137 жители. Броят на къщите е 240. 80 души са на гурбет - предимно като хлебари в Румъния и Австро-Унгария. Орната земя е 408 дюнюма.[14]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Варварски са изтезавани 10 селяни, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[15]
При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Цѣръ е център на община в Кичевска околия и има 1241 жители.[17] През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[18]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ив. Кьорпанов от Ресен е български кмет на Цер от 31 юли 1944 година до 9 септември година.[19]
Според преброяването от 2002 година селото има 159 жители – 158 македонци и 1 сърбин.[20]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Remove ads
Личности
- Родени в Цер
Ангел Атанасов (Танасов) Церанец (1850-1881), български революционер, опълченец- Ангеле Димов Дуртанов (1877 - след 1946), български революционер, деец на ВМОРО[21]
- Благой Десковски (Дисковски), български просветен деец
- Богоя Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, майстор, 2 рота на 6 охридска, ранен на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[22]
- Велко и Злате, български революционери, селски войводи на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание заедно водят сражение с турски войски в местността Коприндол край Цер[23]
Диме Шумка (1921 – 1999), сценограф от Република Македония- Иван Димов (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[24]
- Иван Шумков (1838 – 1913), български писател, просветен и църковен деец
- Иван Стоянов (1887 – 1930), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО
- Йован Георгиев Личов (1869 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Сподвижник на Йордан Пиперката, Никола Карев, Никола Дечев, Блаже Кръстев, Гюрчин Наумов, Сотир войвода, Пере Тошев, Георги Сугарев, и др.[25]
- Лазар Стоянов Иванов (? - 1930), деец на освободителното движение, починал в София[26]
- Наум Симонов Бурев, български революционер, деец на ВМОРО[27]
- Силян Богоя, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на оръжие против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на смърт, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[28]
- Силян Вълчев (1857 – ?), български революционер
- Силян Костадинов (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[24]
- Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
- Софроний Стоянов (1871 – 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК
- Спиро Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Стефанов[29]
- Спиро Симянов Кацев (1878 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Гьорче Петров, която води битки с османски аскер в цяла Македония[30]
- Спиро Йонов Кърпачов (1877 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, сподвижник на Йордан Пиперката[31]
- Стефан Найденов Рабев (? - 12 декември 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[32]
- Стойко Анастов Робев, български революционер, деец на ВМОРО[33]
- Траян Мирчев Арминов, български революционер, деец на ВМОРО[27]
- Траян Силянов Богданов, български революционер, деец на ВМОРО[27]
- Цветан Магденов Магдев, български революционер, деец на ВМОРО[34]
- Починали в Цер
- Ванчо Сърбаков (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
- Йордан Силянов – Пиперката (1870 – 1903), български революционер
- Петър Георгиев (1880 – 1905), български революционер
- Славейко Савинов (1882 - 1905), български революционер от ВМОРО
- Христо Узунов (1878 – 1905), български революционер
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads