Бистрица (област Благоевград)
село в община Благоевград, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
село в община Благоевград, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Бѝстрица е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
| Бистрица | |
  Бистрица  Бистрица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 109 души[1] (15 март 2024 г.) 0,639 души/km² |
| Землище | 171,498 km² |
| Надм. височина | 893 m |
| Пощ. код | 2724 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 04217 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
| Бистрица в Общомедия | |
Село Бистрица се намира в планински район, на 9 километра източно от Благоевград. Състои се от 42 махали и подмахали. Някои от тях са: Дреново, Арабаджии, Шоповци, Гьоргьовци, Ризовци, Милово, Серезли, Брезово, Широканци, Бракаданци, Дъбово, Чепарковци, Тренчовци, Каменарци. През селото минава река Бистрица.
Църквата „Свети Георги“ е от 1861 година, а „Свети Йоан Предтеча“ в местността Дъбово – от 1872 година.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бистрица, на И от Бараково 2 часа път. Разположена е на полите от Арисваница до едноименен приток от Струма. Околност планиниста; хората биват скотоводци и риболовци. В Бистрица се лови изрядна пъстърва. Църква „Св. Димитър“; на деня става панаир от околните села и от Джумая. Границата от Бистрица е твърде близо, нещо 1/2 час. Къщи 160; училище с 24 ученика.[3] | “ |
В полунощ на 24 срещу 25 септември 1902 година в присъствието на Върховния революционен съвет, чети на Върховния комитет и 150 души милиция, в долната църква на Бистрица с молебен е дадено началото на Горноджумайското въстание.[4] На 19 и 20 октомври 1902 година, по време на въстанието в селото се води тежкият бой при Бистрица.[5]
При избухването на Балканската война пет души от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение на Българската войска.[6]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1540 души, от които 1300 българи-християни и 240 власи.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 90 | 100.00 |
| Българи | 89 | 98.88 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 0 | 0.00 |
В 9 от махалите има параклиси или църкви.
Ангел Николов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 10 прилепска дружина[11] Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит[12] Иван Райнов (1860 – 1944), български опълченец, баща на Николай Райнов и професор Стоян Райнов Георги Стоилов (1864 - 1955), български революционер, търговец, деец на ВМОРО и политик, кмет на Горна Джумая (1912 - 1913), депутат в XVII ОНС (1914 - 1919) Йордан Войнов (1896 – 1986), деец на ВМРО и кмет на Бистрица (1931 – 1934) Кирил Широкански (1913 – 2002), кмет на Благоевград 1961 – 1967 Коле Илиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[13] Коте Бистришки, войвода на ВМОК, участник в Горноджумайското въстание[14] Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик Лазар Петров (1811 – ок. 1900), български зограф Марян Стойков (р. 1924), български политик от БКП Панайот Христов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[15] Станой Крекмански (1915 – 1942), български партизанин, деец на ВМРО (обединена) Стефан Стоянов Досев (1914 – 1942), български партизанин, ръководител на ВК при ОК на БКП София[16] Христо Стойков – Пищолчето, четник от ВМОРО,[17] Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание Георги Гаврилов, екзархийски свещеник между 1871 – 1889 година[18]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
