From Wikipedia, the free encyclopedia
Българите в Италия са 49 518 души по данни на Националния статистически институт на Италия (ISTAT) към 1 януари 2023 г.[1][2] Това ги поставя на 7-о място по численост сред представителите на европейските страни и на трето място сред държавите-членки на ЕС след Румъния и Полша.[2] По неофициални данни обаче те наброяват около 90 хил. души.[3]
Българи в Италия | |
Места и численост | |
---|---|
Общ брой | 49 518 |
Милано | ~ 1263, Tutt'Italia.it |
Торино | ~ 440, Tutt'Italia.it |
Говорими езици | български, италиански |
Вероизповедания | Християнство |
Сведения за българско население в земите на днешна Италия има още през 662 г. Основната миграция на прабългари е водена от Алцек – прабългарски вожд, който първоначално е част от Аварския хаганат, преди да смени лоялността си и да се присъедини към лангобардите. Алцек и хората му пристигат в Равенския екзархат, където кралят на лангобардите Гримоалд I ги кани да се установят в Херцогство Беневенто при сина му Ромуалд I. Споменава се също, че българи са живеели по тези земи много векове преди това[4][5][6] Според Gesta Dagoberti I regis Francorum прабългарите на Алцек се заселват в сегашните общини Изерния, Бояно и Сепино, а Алцек получава феодалната титла гасталд.[7][8][9]
Не е сигурно дали този Алцек може да бъде идентифициран с друг български господар – Алциок. Според Хроника на Фредегар Алциок напуска Аварския хаганат през 631-632 г. Алциок се установява в Бавария с 9000 българи под управлението на франкския крал Дагоберт I. Известно е, че Алциок се е придвижил във венецианската марка със своите 700 останали мъже, след като Дагоберт е избил повечето от хората му.
Павел Дякон в своята Historia gentis Langobardorum (787 г.) пише, че българите все още са обитавали областта и че дори и да са говорели „латински", „не са изоставили използването на собствения си език".[10] В по-късни времена българите от Молизе явно са били напълно асимилирани.
Погребения от номадски характер от степите и конски погребения, датирани от втората половина на 8 век сл. н. е., свидетелстват за присъствието на прабългари в областите Молизе и Кампания.[11] Топоними, съдържащи корена bulgar и фамилни имена като Булгари и Ди Булгари продължават да се появяват в средновековни документи, свързани с Италианския полуостров.
Започвайки от XVII век десетки български момчета от 12-годишна възраст до ръкополагането им за свещници (на възраст 22 – 23 години) учат богословски науки в различни семинарии, колежи и школи на католически ордени в Италия и живеят в манастирите около тях. След тяхното свещеническо ръкополагане те се завръщат в България или са изпращани като мисионери в други страни. Единици достигат до средите на висшето духовенство във Ватикана.
Благодарение на застъпничество на първите български католически епископи Петър Солинат и Илия Маринов много будни момчета от Чипровци и павликянски села от Дунав до Пловдив през XVII век получават образованието си в Илирийския колеж в Лорето и в Климентовия колеж в Рим. 6-годишни стипендии са отпускани за целта.[12]
Известни българи, учили в колежите през XVII век, са католическите епископи, останали в нашата история – Филип Станиславов, Петър Парчевич и Петър Богдан. По-късно там учат Кръстьо Пейкич и Павел Гайдаджийски. Историците са на мнение, че Петър Богдан е първият дипломиран българин с висше образование, а Павел Гайдаджийски – един от най-образованите българи през ХVІІІ век.
Възпитаници на „Конгрегацията за пропаганда на вярата“ в Рим през XIX век са павликянските книжовници Яко Яковски и Петър Арабаджийски.
В началото на XX век в Грегорианския университет в Рим следва отец д-р Дамян Гюлов. По-късно дисертации там защитават Купен Михайлов, Гаврил Беловеждов и др. След разпадане на Османската империя католическите образователни институции в Цариград, Измир и Одрин са затворени; обучението на българския католически клир е пренесено в Италия. През 1926 г. епископ Симеон Коков става първия българин защитил докторат в престижния Папски източен институт (Pontificio Istituto Orientale) в Рим. Там също учат епископите Евгений Босилков, Георги Йовчев, Христо Пройков, свещениците Фортунат Бакалски, Максимилиян Балабански, Камен Вичев, Йосиф Кривчев, Венко Плачков и историците Емил Димитров, Светлозар Елдъров. През 30-40-те години на XX век в „Латинския колеж“ в Асизи и в Папския богословски факултет „Серафикум“ в Рим се обучават десетки българи, някои от които не могат да се завърнат по-късно в родината си поради смяната на политическия режим. Монсеньор Георги Елдъров и професор Йосиф Гагов заемат отговорни постове във Ватикана и ръководят българската секиция на Радио „Ватикана“. Отец Владимир Пенев е автор на някои от папските гербове.
През 50-те години на XX век отец Йосиф Гагов, живеещ в манастир край Рим, пътува често до местата, където са настанявани българи, бягащи от режима на тоталитаризма в България, в околностите на Рим, край Неапол и Триест. Той не жали сили и собствени средства да помага на всеки сънародник; наричан е „Странджата в расо“. Създава печатница с кирилица и започва издаването на списание „Емигрантски вести“.
След посещението на Петър Младенов при папа Йоан Павел II през декември 1978 г. на някои от католическите свещеници в България е разрешено да продължат образованието си в Рим.[12]
През XVII век българите католици често посещават Рим в опитите си да договорят папската подкрепа за българско въстание срещу Османската империя. Известни религиозни и политически лидери като Петър Богдан и Петър Парчевич прекарват известно време в града. Първата книга, отпечатана на новобългарски език – Абагар, е съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама.
Имиграцията на български граждани в Италия се увеличава през 1990-те години след края на социалистическия режим в България. С влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. българите като граждани на ЕС имат свобода на придвижване и установяване в Италия.
По данни на Националния статистически институт на Италия (ISTAT) българите в Италия са 49 518 души по данни на към 1 януари 2023 г.[1][2] Това ги поставя на 7-о място по численост сред представителите на европейските страни и на трето място сред държавите-членки на ЕС.[2] Най-голямо присъствие те имат в регионите Ломбардия (8406 души), Кампания (6252 души) и Лацио (6042 души), а най-малко – във Вале д'Аоста (32 души).[13]
Италианските градове, в които има най-много български граждани към 1 януари 2023 г., са:[13]
Електронни
Печатни медии
Българистиката (на итал.: Bulgaristica) е комплексна научна дисциплина, която изследва български обекти и проблеми. Тя е ориентирана главно към хуманитарните науки, които обхващат въпроси на българския език, българската литература, българската история и археология, кирилометодиевистиката, българското изкуство, българската традиционна духовна и материална култура. Като интердисциплинарна област българистиката частично съвпада със славистиката, палеославистиката, византологията и балканистиката.[45] Основоположник на българистиката в Италия е Енрико Дамиани. Известен в тази област е и Джузепе дел Агата.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.