From Wikipedia, the free encyclopedia
Ракитница (на македонска литературна норма: Ракитница) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
Ракитница Ракитница | |
— село — | |
Стара къща в Ракитница | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Демир Хисар |
Географска област | Демир Хисар |
Надм. височина | 690 m |
Население | 20 души (2002) |
Пощенски код | 7240 |
МПС код | BT |
Ракитница в Общомедия |
Селото е разположено на 690 m надморска височина в Долен Демир Хисар, на река Жаба. Землището на Ракитница е 17,6 km2, от които горите заемат най-голяма площ от 850 ha, обработваемите площи са 427 ha, а пасищата 289 ha.[1]
Църквата „Свети Димитър“ е от XVI - XVII век.[2] В XIX век Ракитница е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ракиница (Rakitnitza) е посочено като в каза Ресен с 30 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 60 българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Ракитница има 30 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракитница има 255 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракитница е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 48 къщи.[6]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Ракитница има 48 български къщи.[7]
На 23 юли 1902 година турски аскер и башибозук обграждат в Ракитница четата на крушевския войвода на ТМОРО Велко Марков. В последвалото сражение войводата и някои четници са убити, други се самоубиват, за да не попаднат в плен, а четирима, водени от Гюрчин Наумов, успяват да пробият блокадата и оцеляват. След сражението избухва така наречената Ракитнишка афера.[8][9] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 10 къщи.[10] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[11]
Наум Томалевски пише за селото:
„ | Селото Ракитница отстои приблизително на 10 килом. югозападно отъ Крушево. Разположено е въ котловината, покрай малката река Жаба, която слиза отъ Бушева чешма и е лѣвъ притокъ на р. Църна. Селото брои 35 - 40 кѫщи, едноетажни и повечето покрити съ слама. Населението е чисто българско. По-голѣмата часть от него се занимава съ земледѣлие, а останалото съ скотовъдство, въглищарство и дърварство. Има българска черква и българско училище. Ракитница административно припадаше къмъ мюдюрлъка въ турското с. Прибилци, а въ революционно отношение - къмъ крушовския околийски комитетъ. Селото е организирано изцѣло отъ околийския крушовски войвода Никола Петровъ Русевъ от Малешевско, при когото сѫ били като четници между другитѣ Вельо Марковъ и Георги Сугаревъ.[12] | “ |
След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ракитница има 240 българи екзархисти.[14]
През 1961 година Ракитница има 305 жители, които през 1994 година намаляват на 40,[15] а според преброяването от 2002 година селото има 20 жители.[16]
Националност | Всичко |
македонци | 10 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.