Кръстьо Българията

From Wikipedia, the free encyclopedia

Кръстьо Българията
Remove ads

Кръстьо Николов Георгиев Катранкьов, известен като Кръстьо Българията и Дандана,[1][2] е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Thumb
Христо Чернопеев, Яне Сандански и Кръстьо Българията

Кръстьо Българията е роден през 1874 година във Враца, тогава в Османската империя. Няма възможност да се образова и постъпва в българската армия. Напуска армията през 1895 година, за да се включи в Четническата акция на Македонския комитет и участва в сраженията в Мелнишко. След въстанието продължава да работи за Върховния комитет и да поддържа връзки в революционните среди. В 1899 година е произведен във фелдфебел. Изпратен е от Гоце Делчев за военен инструктори в Македония и известно време е в четата на Михаил Апостолов Попето, а след това от 1900 до края на 1902 година е Тиквешки войвода на ВМОРО. За кратко от януари до август 1901 година секретар на четата на Кръстьо Българията е Григор Тотев.

Повече информация Чета на Кръсте Българията, началник на ІІ въстанически район – Чокенско от VII РМО окръг, 9 август 1903 г., № ...
Thumb
Четата на Кръстьо войвода (шести на първия ред). Първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми – Христо Караманджуков

По заръка на Михаил Герджиков през ноември 1902 година Кръстьо войвода е прехвърлен като войвода на чета в Чокенския революционен район в Одринския революционен окръг, където е и първият подофицер.[5] От началото на 1903 година е назначен за войвода в Малкотърновския революционен район, където значително допринася за разгръщане на революционната мрежа и организирането на българското население. През февруари е в четата на Михаил Герджиков и участва в организирането на атентата на железопътната линия при село Синекли, Чаталджанско.

Thumb
Петър Ангелов, Кръстьо Българията и Никола Жеков.
Thumb
Сборна чета на войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на конгреса на Петрова нива.[6] По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Чокенския район с подвойвода Петър Чолаков. През нощта на 9 август четата му от 40 души напада турското село Хаджиталашман, което е само на 20 километра от Одрин, в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакуват с бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат.[7]

Повече информация Чета на Кръстьо Българията, 1 август 1904 година, Номер ...

След въстанието от пролетта на 1904 година е войвода в Кочанско, където под негово ръководство действа Цено Куртев. Кръстьо Българията допринася за ограничаване на действията на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се провежда конгрес на Скопския революционен район. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата.

Повече информация Чета на Кръстьо Българията, 30 април 1905 година, Номер ...
Повече информация Чета на Кръстьо Българията, 27 декември 1905 година, Номер ...
Повече информация Чета на Кръстьо Българията, 12 октомври 1906 година, Номер ...

Кръстьо Българията участва в Балканската война и после в Междусъюзническата война като войвода на чета № 16, а по-късно във II рота на VI охридска и III рота на XI сярска дружина на Македоно-одринското опълчение.[12] На 18 май 1913 година е произведен в чин подпоручик. Скоро след това заболява от холера и умира в района на Черната скала по време на Междусъюзническата война.[13][14]

Кръстьо Българията е запомнен като войвода, който на няколко пъти особено жестоко пребива[15] или убива[6] невинни дейци на организацията. За това е упрекван и лично от Георги Кондолов. Георги Василев пише за него:

Мнозина го укоряваха, че бил строг, дори жесток. Той е счупил немалко ребра, но в скоро време обаче Малкотърновският район се изпълни с дисциплинирани смъртни дружини, готови на саможертва.

Кръстю Българията не прощаваше и винаги наказваше и най-малкото закъснение. За него авторитетът на Организацията бе всичко. Така той респектираше всички, в неговия район всеки заемаше своето място.

На името на Кръстьо Българията има кръстена улица в град Враца.

Remove ads

Галерия

Източници

  • Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  • Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads