Рилски конгрес на ВМОРО

Рилският конгрес е общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация, който се провежда през октомври 1905 година в килията на Неофит Рилски в Рилския манастир и трае цял месец.^[1]

Рилски конгрес на ВМОРО
— конгрес —
Приетият на конгреса Уставъ на Вѫтрѣшната Македоно-Одринска Революционна Организация. София, Б. Зилберъ, 1905.
Място	Рилски манастир, България
Дата	октомври 1905 г.
Рилски конгрес на ВМОРО в Общомедия

Делегати

Конгресът има 22 делегати от всички революционни окръзи.^[1]

Скопски революционен окръг Даме Груев Мише Развигоров Петър Кушев	Битолски революционен окръг Пере Тошев Гьорче Петров Борис Сарафов Георги Попхристов Павел Христов	Солунски революционен окръг Борис Мончев Аргир Манасиев Добри Даскалов
Струмишки революционен окръг Христо Чернопеев Стойо Хаджиев Иван Илиев Мануш Георгиев	Серски революционен окръг Яне Сандански Лазар Томов Илия Балтов Тодор Попантов	Одрински революционен окръг Лазар Маджаров Стамат Икономов Климент Шапкарев[2]

За председател с тайно гласуване е избран Даме Груев, а за секретар Илия Балтов.^[2]

Решения

Рилският конгрес под председателството на Даме Груев заседава през целия октомври 1905 г. На него се дава оценка на досегашната дейност на Организацията, на Илинденското въстание, а има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. Стига се до открит конфликт между десницата и левичарите. Левицата налага приемането на резолюция в смисъл, че Организацията с всички възможни средства ще се противопоставя на чуждото проникване в Македония и особено на чуждите въоръжени формации. По предложение на левицата е прието и решение за „съпротива срещу българската политика в Македония“. Левичарите постигат сериозен успех и при гласуване на новите Устав и Програма на ВМОРО, а също и при избора на ръководни органи. Новоприетият Устав постановява, че „член на ВМОРО може да стане всеки жител на Европейска Турция независимо от произхода, народността и вероизповеданието си, който е готов активно да се бори против всякакви опити за анексиране или подялба на Македония“.

Дейците на битолския и серския окръзи осъждат фракционирането в организацията, което извършва Борис Сарафов и подкрепата му за сръбската въоръжена пропаганда при появяването и в Македония. За Борис Сарафов се застъпват Пере Тошев и Гьорче Петров и в крайна сметка Сарафов не е осъден на смърт. Конгресът общо решава да не се изпълняват наказания на дейци на ВМОРО провинили се до 1 ноември 1905 година по предложение на Яне Сандански.^[3]

В състава на Централния комитет влизат Даме Груев, Пере Тошев и Тодор Попантов, а в състава на Задграничното представителство ­ Гьорче Петров, Петър Попарсов и Димитър Георгиев Стефанов. За главен редактор на официалния орган на ВМОРО е избран известният тесен социалист Димо Хаджидимов.

На този конгрес също се решава и организацията вече да не се нарича Тайна, а да се преименува на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Конгресът поставя ултиматум за разпускане на Върховния комитет, който е приет от генерал Иван Цончев.^[4]

• Документи, приети от конгреса
• 
  Началото устава
• 
  Правилникът на ВМОРО
• 
  Правилникът на четите
• 
  Правилникът на селските и градски чети

Последици

Очакванията, че конгресът ще изглади съществуващите противоречия остават без покритие. Налага се провеждането на нов извънреден конгрес в София през януари 1906 г., който не се провежда поради убийството на Даме Груев. Така след Рилския конгрес се стига до окончателно разцепление в Организацията. Десните излизат с открита декларация в подкрепа на сътрудничеството с българската държава и изразяват готовност да приемат финансова помощ от нея. Тези идеи левичарите смятат за напълно неприемливи. Крилото на Яне Сандански издава смъртни присъди на водещи организационни дейци. В София през ноември 1907 г. са брутално убити членовете на Задграничното представителство на ВМОРО Борис Сарафов и Иван Гарванов, а третият от тях ­ Христо Матов, едва избягва покушението. Така се поставя началото на една от най-отрицателните тенденции в македонското движение ­ физическата разправа с вътрешноорганизационните опоненти.