Костенария

Костенария или Кастенария, често членувано Костенарията (на гръцки: Καστανοχώρια, Кастанохория, Κωστενάρια,^[1] Костенария, в превод Кестенови села) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция.

Костенария
Страна	Гърция

Име

Кастанохория на гръцки означава Кестенови села или Кестенова област и името произлиза от обширните кестенови гори покриващи склоновете на планината Одре.^[2]

Местоположение

Тана Кировска от Осничани в костенарийска народна носия

Според българските представи Костенарията е най-югозападната част от българското етническо землище.^[2] Областта обхваща следните села от дем Хрупища:

Име	Паралелни форми	Гръцко име	Гръцко име	Бележка	Жители
Бѐла цъ̀рква		Ασπροκκλησιά	Аспроклисия		Белоцърквени
Бра̀тмир	Предмир, Предмери, Братомир, Братимир	Μπρατμιρίου	Братмириу	заличено
Бу̀хин	Бòйне	Ανθηρό	Антиро		Бухинци
Головра̀де	Оловра̀де, Лувра̀де, Лувра̀ди	Σκιερό	Скиеро	заличено	Головрадчени
Гòсно		Λαχανόκηποι	Лаханокипи		Госнени
До̀лени		Ζευγοστάσι	Зевгостаси		Доленчени
Ѐзерец		Πετροπουλάκι	Петропулаки		Езерчени
Жико̀вища	Зико̀вища	Σπήλιος	Спилиос
Жу̀желци		Σπήλαια	Спилеа		Жужелчени
Ла̀гор	Ла̀гур	Λάγουρα	Лагура	заличено
Либèшево	Либèшово, Либѝшово	Άγιος Ηλίας	Агиос Илиас		Либешевци
Лу̀чища	Лю̀тища, Лу̀чишча, Лю̀тишча	Κερασώνα	Керасона		Лучищени
Мангѝла	Монгѝла, Могѝла	Άνω Περιβόλι	Ано Периволи		Мангилци
Маркòвени	Маркòвяни	Αμπελοχώρι	Амбелохори
Ма̀рчища	Ма̀рчишча	Κάτω Περιβόλι	Като Периволи	заличено
Нèстиме	Нèстим	Νόστιμο	Ностимо		Нестимчени
Оснѝчани	Оснѝчени, Снѝчани, Снѝчано, Снѝчени,	Καστανόφυτο	Кастанофито		Осничанци
Пèсяк	Пèсък	Αμμουδάρα	Амудара		Песячени
Сѐмаси		Κρεμαστό	Кремасто
Старѝчани	Старѝчени	Λακκώματα	Лакомата		Старичанци
Шкрàпари[3]	Шкрàпар	Ασπρονέρι	Аспронери		Шкрапарци

Според гръцките представи в Костенарията влизат и северните села от Населицата (дем Горуша), разположени в планината Одре (Одрия) и нейните източни склонове като Дамаскиния (Видолуща).^[4]

История

Към 1890 година се отварят български училища в Галища, Желин, Желегоже и Хрупища. Осничани е първото селище, което изцяло се заклева на ВМОРО. По решение на околийския комитет Костенарията не въстава по време на Илинденско-Преображенското въстание, заради което областта е запазена от погроми. По-късно силно пострадва от появилата се Гръцка въоръжена пропаганда в Македония.^[5]

Костенарията и Нестрамско в 1910 година според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия
Име	Име	Общо семейства	„Гъркогласни“ християнски	„Гъркогласни“ мюсюлмански	„Българогласни“ гръцки	„Българогласни“ екзархийски	„Българогласни“ християнски	„Българогласни“ мюсюлмански	„Албаногласни“ мюсюлмански	„Туркогласни“ мюсюлмански	Неясни мюсюлмански	Неясни
Занско	Ζάντσικον	100	100[6]	–	–	–	–	–	–	–	–	–
Дислап	Δίσλαπον	65	16	49[7]	–	–	–	–	–	–	–	–
Трапатуш	Τραποτούστιον	40	25	15[7]	–	–	–	–	–	–	–	–
Лихнадес	Λιχνάδες	25	17	8[7]	–	–	–	–	–	–	–	–
Виделуща	Βεδυλούστιον	120	120[7]	–	–	–	–	–	–	–	–	–
Жиковища Либешово Лучища	Ζηκόβιστα Λιμπίσοβον Λουτσίστα	130	–	–	130[7]	–	–	–	–	–	–	–
Бухин	Μποχήνι	30	–	–	30[7]	–	–	–	–	–	–	–
Нестиме	Νεστήμι	60	–	–	43	–	–	17[7]	–	–	–	–
Бела църква	Ασπροκκλησιά	30	–	–	30[8]	–	–	–	–	–	–	–
Семаси	Σέμασι	8	–	–	8[8]	–	–	–	–	–	–	–
Марковени	Μαρκόβενι	30	–	–	8	–	–	22[8]	–	–	–	–
Песяк	Πισσάκι	25	–	–	25[8]	–	–	–	–	–	–	–
Витан	Βιτάνι	18	–	–	18[8]	–	–	–	–	–	–	–
Шкрапари	Σκραπάρι	10	–	–	10[8]	–	–	–	–	–	–	–
Чърчища	Τσέρτσιστα	95	95[8]	–	–	–	–	–	–	–	–	–
Мислегощи	Μεσλογόστιον	70	45	25[8]	–	–	–	–	–	–	–	–
Лабаница	Λαμπανίτσα	27	27[8]	–	–	–	–	–	–	–	–	–
Госно	Φόσνον	20	20[9]	–	–	–	–	–	–	–	–	–
Старичани	Σταρίτσανη	30	18	–	–	12[9]	–	–	–	–	–	–
Жужелци	Ζούζελτση	70	–	–	–	70[9]	–	–	–	–	–	–
Долени	Ντόλενη	40	–	–	40[9]	–	–	–	–	–	–	–
Монгила	Μογγίλα	20	–	–	17	3[9]	–	–	–	–	–	–
Осничани	Οσνίτσανη[9]	50	–	–	24	26[10]	–	–	–	–	–	–
Головраде	Λουβράδες[10]	0	–	–	-	-	–	–	–	–	–	–
Езерец	Έζερετςι	20	–	–	-	20[10]	–	–	–	–	–	–
Лъка	Λάγγα	60	60[10]	–	-	-	–	–	–	–	–	–
Вичища	Βίτσιστα	30	–	–	-	-	–	–	30[11]	–	–	–
Забърдени	Ζαβόρδενι	100	–	–	-	-	–	100[12]	-	–	–	–
Лудово	Λούδοβον	10	–	–	-	–	10[12]	–	–	–	–	–
Псора	Ψόχωρι	12	–	–	-	–	12[8]	–	–	–	–	–
Нестрам	Νεστράμιον	300	–	–	-	–	300[12]	–	–	–	–	–
Галища	Γάλιστα	60	–	–	20	15	-	25[12]	–	–	–	–
Желегоже	Ζελεγόστη	150	–	–	-	-	-	15	–	135[12]	–	–
Брещени	Νεστράμιον	40	–	–	-	–	15	–	–	25[13]	–	–
Желин	Ζελίνη	120	–	–	13	27	–	80[14]	-	–	–	–
Тиквени	Τίκβενη	20	–	–	-	10	-	-	–	–	–	10[14]
Цакони	Τσάκονι	40	–	–	33	–	–	–	–	–	7[14]	-
Дреничево	Δρανίτσι	35	–	–	-	30	–	–	–	–	5[14]	-
Добролища	Δοβρόλιστα	65	–	–	20	20	–	–	–	–	25[14]	-
Гръче	Γράντσι	20	–	–	-	20[14]	–	–	–	–	-	-
Чука	Τσούκα	25	–	–	18	7[14]	–	–	–	–	-	-
Радигоже	Ραδιγόστι	18	–	–	-	18[14]	–	–	–	–	-	-
Стенско	Στένσκο	15	–	–	-	-	–	–	–	–	-	15[14]

Литература

• Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8.
• Σιδερίδης, Μιλτιάδης Δημήτριος. Τα καστανοχώρια: επάλξεις και βωμοί. Νόστιμο, 1998. (на гръцки)
• Δημόπουλος, Βασίλειος Δ. Τα Καστανοχώρια, Σπήλιος και Κερασώνα Καστοριάς και το μοναστήρι του Αγίου Αθανασίου. Σπήλιος, Πολιτιστικός Σύλλογος Σπήλιου Καστοριάς, 2009. ISBN 9789609880107. (на гръцки)