Софийска епархия

Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.

Тази статия е за православната епархия. За източнокатолическата вижте Софийска епархия (източнокатолическа). За римокатолическата вижте Софийско-пловдивска епархия.

---

Софийска епархия
Катедралният храм „Света Неделя“
Църква	Българска православна църква – Българска патриаршия
Страна	България
Център	София
Катедрална църква	„Света Неделя“
Архиерейски наместничества	Самоков Ихтиман Дупница Радомир Кюстендил Трън Годеч
Дата на основаване	I век
Предстоятел	Даниил
Сан	митрополит
Викарен епископ	Йоан Браницки, Исаак Велбъждски
Брой манастири	41
Софийска епархия в Общомедия

История

Античност

Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на IV век. През 343 година тук е свикан Сердикийският събор, който се проваля в основните си цели, но демонстрира авторитета на Сердикийската епископия^[1].

При разделянето на Римската империя през 395 година Сердика е в границите на Източната Римска империя, но в църковно отношение остава подчинена на римския папа чрез епископа на Солун, който през 415 година получава титлата „викарий на апостолическия престол“ с юрисдикция над източните епархии на Илирик.^[2] През следващите десетилетия авторитетът на солунския епископ отслабва, като папите често пряко ръководят местните епархии.^[2] През 535 година император Юстиниан I основава епархията на Юстиниана Прима, чийто епископ малко по-късно става викарий на апостолическия престол, като Сердикийската епархия преминава под негова юрисдикция.^[3] Тази промяна изглежда предизвиква съпротивата на сердикийските епископи, чието водещо положение сред епархиите на Средиземна Дакия е отнето в полза на Юстиниана Прима.^[4]

Средновековие

Около 733 година, в резултат на острия конфликт между Лъв III и римските папи, заради поддържаното от императора иконоборство, източноилирийските епархии, сред които е и Сердикийската, преминават под ръководството на константинополските патриарси, като римските папи в продължение на столетия претендират, че те трябва да им бъдат върнати.^[5] В началото на IX век Сердика е завладяна от България и съвременните изследователи предполагат, че след създаването на самостоятелна Българска църква градът е център на една от епархиите му, макар че в няколкото първични източника, изброяващи българските епархии, той не е споменат.^[6] След завладяването на североизточна България от Империята през 971 година, пребиваващият дотогава в Дръстър патриарх Дамян се установява за известно време в Средец.^[7] През следващите години Средецката епархия е подчинена на патриаршията в Преспа.^[8]

След падането на Първото българско царство през 1018 година Средецката епархия е включена в новосъздадената Охридска архиепископия.^[9] Предполага се, че след завладяването на Средец от Второто българско царство през 1195 година епархията преминава от Охридската към Търновската архиепископия, но преки сведения за нея в следващите десетилетия напълно отсъстват.^[10] Тя не е спомената в документите, свързани с унията на цар Калоян от 1204 година, което е причина за разнопосочни тълкувания – според някои автори епархията отхвърля унията, според други тя не се споменава, тъй като е подчинена на Велбъждкия митрополит, а Петър Мутафчиев дори допуска, че тя е временно закрита.^[11] Епархията се появява отново в източници от XIV век, когато има статут на митрополия и са известни имената на няколко митрополити.^[12]

Веднага след превземането на Средец от османците през 1385 година неговата епархия е подчинена на видинския митрополит, който по това време е под юрисдикцията на константинополския патриарх.^[13]

Ново време

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

От един ферман от 1728 година, издаден след оплакване на митрополит Анастасий Софийски става ясно, че османските служители често искали подкупи от митрополията – кафе, захар, пари и други дарове.^[14]

Епископи

Патриарх Неофит 2013 – 2024

Патриарх Даниил 2024 -

Сердикийски епископи на Вселенската патриаршия

• Климент (I в.), ученик на св. апостол Павел (Посл. до филипяните 4:3)^[15]
• Свети Терапонтий (III в.)^[16]
• Протоген (316 – 351)^[17]
• Бонос (Боноз, Боносий, последната четвърт на IV век)^[18]
• Юлий (споменат през 424 и 431 г.)^[19]
• Зосим (споменат през 458 г.)^[20]
• Домнион (споменат през 515 г.)^[21]
• Василиск (споменат през 551 г.)^[22]
• Тевпрепий (VI век)^[23]
• Леонтий (споменат около 580 г.)^[24]
• Феликс (споменат през 594 г.)^[25]

Софийски митрополити на Вселенската патриаршия

• Димитър (печат от ок. 1000 г.)^[26]
• Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)^[27]
• Никита (печат от ок. 1100 г.)^[28]
• Йоан (споменат в 1329 г.)^[29]
• Леонтий (споменат в 1360 г.)^[30]
• местоблюстител Даниил Видински^[31]
• Силоаний (1455 – 1469)^[32]
• Силвестър (споменат в 1469 г.)^[33]

Име	Име	Управление	Забележка	Години
Калист	Κάλλιστος	споменат през май 1484[34]
Калевит	Καλεβίτης	споменат в 1493[35] и 1497[36] †		? - 1503[37]
Панкратий	Παγκράτιος	споменат през февруари 1515[38]
Йеремия	Ἰερεμίας	споменат в 1513[39][37] - 31 декември 1522[40]	във вселенски п.	? - 1546[41][42]
Нифонт Грък	Νήφων	споменат през юли 1528[43] и през февруари 1534 г.[44]
Панкратий	Παγκράτιος	споменат на 16 май 1534[39][37]
Яков	Ιάκωβος	споменат на 17 август 1555[39][37]
Диомидий	Διομήδης	споменат в 1564 и 1565[45]
Партений	Παρθένιος	споменат през март 1579,[46] януари 1580 и в 1586[47][39]
Григорий	Γρηγόριος	споменат през април 1580[48] и на 6 януари 1587,[37] починал в 1601[47]
Йоасаф	Ιωάσαφ	избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията[47]
Неофит	Νεόφυτος	избран на 18 март 1603[47]
Йеремия	Ιερεμίας	споменат в 1614[49], 1618,[50] отстранен през 1628[47]
Мелетий	Μελέτιος	избран на 23 юни 1628, отстранен през февруари 1631[47][50]	в охридски а.
Игнатий	Ιγνάτιος	избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650[47][50]
Йезекиил	Ιεζεκιήλ	избран на 30 ноември 1639[47]  – 1645[50][37]
Николай	Νικόλαος	1647 – 1650	местоблюстител[51]
Даниил	Δανιήλ	1650 – 1670	подал оставка[51]
Мелетий	Μελέτιος	в 1670 получил ферман[52]		? - 1697
Авксентий	Αυξέντιος	1674 – 1676[52]
Даниил	Δανιήλ	май 1676 – 1678	отстранен[53][52]
Авксентий	Αυξέντιος	1678 – 1680	отстранен[53][52][54]
Кирил	Κύριλλος	избран на 28 юли 1680[53][55]	от пловдивски м.
Теоклит	Θεόκλητος	в 1682[56] и в 1692[57][58]
Григорий	Γρηγόριος	в 1694[59] и в 1700[53]  – 1701[53]	подал оставка[53]
Анастасий	Αναστάσιος	23 май 1701 – 1743 †[53][60]
Антим	Άνθιμος	май 1743 – 1754	подал оставка[61][53]
Йеремия	Ιερεμίας	14 април 1754 – 1783 †[61][53]
Йероним	Ιερώνυμος	1783[62]
Теофан	Θεοφάνης	септември 1783 – 26 октомври 1822 †		? – 1822
Йоаким	Ιωακείμ	22 ноември 1822 – 1830	от фанарски и ферсалски м., в янински м.	? – 1845
Паисий	Παΐσιος	септември 1830 – 1 април 1837	от еритрейски е., в смирненски м.	1778 – 1877
Мелетий	Μελέτιος	10 април 1837 – януари 1847	по-рано лариски м., по-късно димотишки м.	1778 – 1860
Паисий	Παΐσιος	7 октомври 1847 – 14 юли 1853	от смирненски м., в ефески м.	1778 – 1877
Гедеон	Γεδεών	14 юли 1853 – 19 април 1861	от мраморноостровен м., мраморноостровен	? – 1877
Доротей		19 април 1861 – октомври 1872	от нишавски м., в скопски м. на Българската екзархия	около 1830 – 1875
Антим	Άνθιμος	27 ноември 1872 – 22 декември 1873	по-рано велешки м., в дабробосненски м.	1812 – 1884

Софийски митрополити на Българската екзархия и патриаршия

Име	Управление	Забележка	Години
Мелетий	15 октомври 1872 – 11 февруари 1883	подал оставка	1832 – 1891
Партений	12 февруари 1892 – 20 юни 1918	от велички е.	1845 – 1918
Стефан	23 март 1922 – 8 септември 1948	от маркианополски е., подал оставка	1878 – 1957
Кирил	10 май 1953 – 7 март 1971 †	от пловдивски м.	1901 – 1971
Максим	4 юли 1971 – 6 ноември 2012 †	от ловчански м.	1914 – 2012
Неофит	24 февруари 2013 – 13 март 2024 †	от русенски м.	1945 – 2024
Даниил	30 юни 2024 –	от видински м.	1972 –

Духовни околии

• Софийска духовна околия
• Самоковска духовна околия
• Ихтиманска духовна околия
• Дупнишка духовна околия
• Радомирска духовна околия
• Кюстендилска духовна околия
• Трънска духовна околия
• Годечка духовна околия

Манастири

Осеновлашки манастир

• Самоковски манастир „Покров на Пресвета Богородица“
• Ресиловски манастир „Покров на Пресвета Богородица“
• Драгалевски манастир „Успение на Пресвета Богородица“
• Руенски манастир „Св. Иван Рилски“
• Дървенишки манастир „Св. прор. Илия“
• Обрадовски манастир „Св. Мина“
• Бистришки манастир „Св. Петка“
• Бистришки манастир „Св. праотци Йоаким и Анна“
• Кремиковски манастир „Св. Георги“
• Орландовски манастир „Св. Три Светители“
• Владайски манастир „Св. Петка“
• Мърчаевски манастир „Св. Троица“
• Шумски манастир „Св. арх. Михаил“
• Кокалянски манастир „Св. арх. Михаил“
• Кладнишки манастир „Св. Николай“
• Батулийски манастир „Св. Николай“
• Клисурски манастир „Св. Петка“
• Долнолозенски манастир „Св. ап. Петър и Павел“
• Долнолозенски манастир „Свети Спас“
• Чепински манастир „Св. Три Светители“
• Дивотински манастир „Св. Троица“
• Годечки манастир „Св. Дух“
• Германски манастир „Св. Иван Рилски“
• Гранички манастир „Св. ап. ев. Лука“
• Гигински манастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян“
• Осеновлашки манастир „Седемте престола-Рождество Богородично“
• Костинбродски манастир „Св. арх. Михаил“
• Горнобогровски манастир „Св. Георги“
• Долнобогровски манастир „Св. ап. Петър и Павел“
• Панчаревски манастир „Св. Николай Летни“
• Билински манастир „Св. арх. Михаил“
• Букоровски манастир „Св. Георги“
• Балшенски манастир „Св. Теодор Стратилат“
• Илиянски манастир „Св. прор. Илия“
• Курилски манастир „Св. Йоан Рилски“
• Разбоишки манастир „Св. Богородица“
• Сапаревобански манастир „Св. архидякон Стефан“
• Чепърленски манастир „Св. Параскева“
• Челопеченски манастир „Св. Богородица“
• Елешнишки манастир „Св. Богородица“

Храмове

• катедрален храм „Света Неделя“, София
• храм „Св. Андрей Първозвани“, – София
• храм „Св. архангел Михаил“, с. Бистрица
• храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София
• храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (ротонда), София
• храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София
• храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София
• храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево
• храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София
• храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. Кокаляне
• храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, София
• храм „Св. вмчк Пантелеймон“, кв. Бояна, София
• храм „Св. вмчкца Параскева“, София
• храм „Св. Възкресение Христово“, жк. „Красна поляна“, София
• храм „Св. Димитър“, жк. „Хаджи Димитър“, София
• храм „Св. Климент Охридски“, жк „Люлин 6“, София
• храм „Св. Мина“, кв. Лозенец,
• храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, София
• храм „Св. Мина“, кв. Слатина, София
• храм „Св. Наум Охридски“, жк. „Дружба 1“, София
• храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. Връбница, София
• храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София
• храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София – Руска православна църква
• храм „Св. Николай Софийски“, София
• храм „Св. Петка Самарджийска“, София
• храм „Св. Петка“, кв. Орландовци, София
• храм „Св. Петка Стара“, София
• храм „Св. Покров Богодоричен“, пл. „Руски паметник“, София
• храм „Св. Преображение Господне“, София
• храм „Св. Пророк Илия“, кв. Илиянци, София
• храм „Св. Пророк Илия“, кв. Княжево, София
• храм „Св. Рождество Богородично“, жк. „Лагера“, София
• храм „Св. Рождество Богородично“, кв. Филиповци, София
• храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, жк. Разсадника, София
• храм „Св. св. Кирил и Методий“, жк. „Бъкстон“, София
• храм „Св. св. Кирил и Методий“, София
• храм „Св. Седмочисленици“, София
• храм „Св. София“, София
• храм „Св. Трисвятители“, кв. Орландовци, София
• храм „Св. Троица“, кв. „Гео Милев“, София
• храм „Св. Троица“, кв. Драгалевци
• храм „Св. Троица“, бул. К. Величков, София
• храм „Св. Троица“, София – Румънска православна църква
• храм „Св. Успение Богородично“, Малашевски гробища, София
• храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля, София
• храм „Св. Успение Богородично“, Централни гробища, София
• храм „Св. Успение Пресвета Богородица“, жк. „Хиподрума“, София
• храм „Св. Цар Борис I Покръстител“, жк. „Овча купел 2“, София