Сръбски православни предстоятели и печки патриарси

Това е пълен списък на предстоятелите на сръбското православие, които през отделните исторически периоди носели различни титли. Предстоятелят на Сръбската православна църква носи титлата „архиепископ печки, митрополит белградско-карловачки и патриарх сръбски”. От 18 февруари 2021 г. неин предстоятел е Негово Светейшество патриарх Порфирий Сръбски.

Граници на Печката патриаршия през 16 – 17 век

Сръбска архиепископия е учредена на база рашката епископия на Охридската архиепископия, като Жичка архиепископия, а след това – Печка архиепископия. Просъществувала в периода от 1219 г. до 1346 г., и учредена благодарение личната заслуга за това на първия сръбски архиепископ Свети Сава Сръбски. Архиепископията носи името си по/от архиепископското седалище, което първо било манастира Жича, откъдето е преместено в Печкия манастир.

Сръбската архиепископия на 16 април 1346 г., Великден, на църковно-народен събор в Скопие, била издигната в сан патриаршия, откъдето и името ѝ Печка патриаршия.

Жички и печки архиепископи (1219—1346)

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	Свети Сава Сръбски	около 1174 г. със светско име Растко в Дежево, Стари Рас	14 януари 1236 г. във Велико Търново	1219—1233	Изображението е от фреска в Милешево.
	Арсений I Сремски	1219 г. в Срем	28 октомври 1266 г. в Биело поле	1233—1263	Изображението е от иконата му в Рилския манастир.
	Сава II	около 1199 г. със светско име Предислав в Стари Рас	1269 г. в Печ	1263—1271	Изображението е от фреска в Дечани. Племенник на Сава Сръбски и син на Стефан Радослав.
	Данило I			1271—1272	Свален.
	Йоаникий I		1279 г. в Хум	1272—1279	Ученик на Сава II и игумен на Студеница и Хилендар.
	Евстатий I	Будимле, Полимие	4 януари 1286 г. в Жича	1279—1286	Предходно епископ на Зета.
	Яков Сръбски		3 февруари 1292 г.	1286—1292
	Евстатий II			1292—1309	Последовател на Стефан Драгутин.
	Сава III		26 юли 1316 г.	1309—1316	Игумен на Хилендар и епископ на Призрен. Ръководи изграждането на църквите Богородица Левишка и Св. Георги. Приближен на Стефан Милутин.
	Никодим I		1325 г.	1317—1324	Коронясва за крал Стефан Дечански. Корени богомилството.
	Данило II	1270 г.	19 декември 1337 г.	1324—1337	Хумски епископ. Книжовник и дипломат посетил Търново с цел уреждане по мирен път на претенциите на Михаил III Шишман. Архиепископ Никодим I е негов ученик и протеже.
	Йоаникий II	роден в околностите на Призрен		1338—1346, първи патриарх от 1346 г.	Скопската митрополия става първа катедра на патриаршията, когато е начело на църквата.

Печки патриарси (1346—1463)

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	(1) Йоаникий II			1346—1354, архиепископ до 1346 г.
	(2) Сава IV			1354—1375	Игумен на Хилендар и като такъв е избран на събор в Сяр на 29 ноември 1354 г. за "патриарх на сърби и гърци".
	(3) Ефрем Печки	около 1311 г. край Велико Търново	1399 г. край Печ	1375—1380	игумен на Бачковския манастир, избран на събор в Печ под егидата на Лазар Хребелянович и Георги I Балшич.
	(4) Спиридон Печки	Ниш	11 август 1389 г. в Печ	1380—1389	Монах в манастира Свети Пантелеймон (Атон), и протеже на Ефрем Печки.
	(3) Ефрем Печки			1389—1392	Повторно след смъртта на Спиридон Печки.
	(5) Данило III		7 април 1396 г.	1392—1396	Избран приживе на Ефрем Печки на събор в Жича. Баща му е ктитор на манастира Дренча/Душманица.
	(6) Сава V		7 април 1407 г.	1396—1407	Титулова се патриарх на сърби и гърци. Канонизира патриарх Ефрем Печки, а епископ Марко от Хвосно съставя житието на Св. Ефрем.
	(7) Данило IV			1407 г.
	(8) Кирил I Печки		27 декември 1418 г.	1407—1418
	(9) Никон Печки			1419—1435	По негова заръка Константин Костенечки пише „житие на деспот Стефан Лазаревич“.[1]
	(10) Теофан Печки			1446 г.	Единственото сведение за него е в един споменик.
	(11) Никодим II			1446—1453	Игумен на Студеница и рашки епископ. В периода 1451-1453 години е Охридски архиепископ. Като антиуниат ръкополага за митрополит на Молдова Теоктист през 1452 г.
	(12) Арсений II			1453—1463	Последен печки патриарх, а предходно – смедеревски митрополит.

В периода от 1463 г. до възстановяването на Печката патриаршия през 1557 г., диоцезът ѝ е част от Охридската архиепископия, т.е. възстановено е статуквото отпреди учредяването на нарочна Сръбска архиепископия в Жича и Печ. Смедеревският митрополит Павел Смедеревски прави несполучливи опити за възстановяването на патриаршията по това време.

Охридски архиепископи и сръбски предстоятели (1463—1557)

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	(1) Захарий Охридски			около 1463 — най-късно 1465 г.
	(2) Доротей Охридски			1466 г.
	(3) Марк II Ксилокарав			1466—1467	предходно одрински митрополит, избран за вселенски патриарх, както и следходно отново вселенски патриарх
	(4) Йона Кавасила			в началото на XVI век	преди него е имало други предстоятели, чийто имена не са известни
	(5) Прохор Охридски		1550 г.	преди 1527—1550	Преди него има други предстоятели, като той се титулова „по милост Божия архиепископ на Първа Юстиниана [и] на всички българи, сърби и прочие“, като под пастирския му жезъл са и Влашко и Молдова. По негово време смедеревския митрополит Павле изявява претенциите си за сръбски пастир.
	(6) Симеон Охридски			1550—1551	В Рилския манастир се пази епитрахил, подарен през 1550 г. от рашкия митрополит Симеон. Принуден да напусне предстоятелството.
	(7) Никанор Охридски			1551—1557
	(8) Паисий Охридски			1557 г.	По негово време е възстановена Печката патриаршия. През 1566 г. се титулова „по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана-Охрид и на цяла България, Сърбия и прочие“.

През 1557 г. Диванът решава да възстанови старата Душанова печка патриаршия, в чийто диоцез да влязат целокупните сръбски земи, които по това време са под властта на султана. Това решение се налага заради отпочналата католическа пропаганда в сръбските земи от Дубровник и по/през военната граница, която е следствие от Контрареформацията.

Печки патриарси (1557—1766)

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	(13) Макарий Печки		1574 г.	1557—1571	роднина на Мехмед Соколу
	(14) Антоний Печки	около 1530 г.		1571—1575	племенник на Макарий Печки
	(15) Герасим I	около 1530 г.	1587 г.	1575—1586	предходно херцеговински митрополит, роднина на Макарий и Арсений
	(16) Саватий I	1530 г.	1589 г.	1586—1589	предходно херцеговински митрополит, племенник на Макарий Печки
	(17) Никанор I			(според поменика)
	(18) Йеротей I		17 февруари 1591 г.	1589—1591
	(19) Филип I Печки		1592 г.	1591—1592
	(20) Йован Кантул		1614 г.	1592—1614
	(21) Паисий I Яневец	1542 г. в Янево	2 ноември 1647 г. в Печ	1614—1647
	(22) Гаврило I			1648—1655	Предходно смедеревски епископ и рашки митрополит
	(23) Максим I Печки	Скопие	29 октомври 1680 г. в Печ	1655—1674	предходно рашки митрополит
	(24) Арсений III	1633 г. в Баице	27 октомври 1706 г. във Виена	1674—1690	водач на голямото сръбско преселение
	(25) Калиник I Печки	Скопие	16 август 1710 г. в Тимишоара	1693—1710	Скопянец
	(26) Атанасий I Печки		23 април 1712 г.	1711—1712
	(27) Моисей I	около 1665 г. в Стари Рас	13 април 1726 г. в Печ	1712—1726	предходно рашки митрополит
	(28) Арсений IV	1698 г. в Рашка	18 януари 1748 г. в Сремски Карловци	1726—1737	предходно рашки митрополит и спомоществовател на отпечатването на „Стематографията“ на Христофор Жефарович
	(29) Йоаникий III	1700 г.	1793 г. в Халкинския манастир	1739—1746	постфактум и Вселенски патриарх – Караджа, от фанариотска фамилия
	(30) Атанасий II	Скопие	1752 г. в Печ	1747—1752
	(31) Гаврил II		1752 г.	1752	предходно дабробосненски митрополит
	(32) Гаврил III			1752—1758	предходно нишки митрополит
	(33) Викентий I		1758 г.	1758	предходно белградски митрополит
	(34) Паисий II		1758 г	1758	предходно ужичко-валевски митрополит
	(35) Гаврил IV			1758
	(36) Кирил II			1758—1763	предходно дабробосненски митрополит
	(37) Василий I	Бачка	10 февруари 1772 г. в Санкт Петербург	1763—1765	предходно липлянски и дабробосненски митрополит и е близък на Христофор Жефарович, пише служба и синаксар за Василий Острожки
	(38) Калиник II			1765—1766	предходно нишки и белградски митрополит

През 1766 г. Печката патриаршия е закрита и подчинена на Константинополската патриаршия.

Предстоятели на Печката патриаршия в изгнание в Свещената Римска империя, Австрийската империя, Австро-Унгария и Кралството на сърби, хървати и словенци (1690—1920)

По време на Голямата турска война, хабсбургската армия начело с генерал Пиколомини достига до Велес, опожарявайки Скопие. Голяма част от компрометираното християнско население на юг от Дунава в диоцеза на Печката патриаршия се изтегля с хабсбургската армия във Войводина на територия под властта на австрийските Хабсбурги. Начело на целия този православен народ е печкият патриарх Арсений III Църноевич, а събитието остава в историята като голямото сръбско преселение. По този начин се получа двувластие сред православното паство, разделено между Османската и Хабсбургската империи. Статутът на преселниците спрямо диоцеза и юрисдикцията на патриаршията е уреден на нарочен църковно-народен събор в Крушедолския манастир.

Карловачки митрополити (1690—1726)

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	Арсений III	1633	27 октомври 1706 г.	1690—1706
	Исая Джакович	Грабовац край Сланкамен	20 юли 1708 г. във Виена	1708	Янополски епископ на Янополе, Поморише и Арад, като резидира в Тимишоара. Подържа връзка с граф Джордже Бранкович и установява седалището на митрополията в Сремски Карловци.
	Софроний Подгорец	1668 г. в Подгорица	7 януари 1711 г. в Сремски Карловци	1710—1711	предходно пакрачко-славонски митрополит
	Викентий Попович	Янево	23 октомври 1725 г. в Сремски Карловци	1713—1725	По негово време се стига до помирение между православните от Османската и Хабсбургската империи, в резултат от което се създава Белградско-карловачка митрополия.

Белградски митрополит (1718—1726)

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	Моисей Петрович	1677 г. в Белград	23 юли 1730 г.	1718—1726	от 1726 г. Белградско-карловачки митрополит

Белградско-карловачки митрополити (1726—1739)

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	Моисей Петрович			1726—1730	само белградски митрополит от 1713 г.
	Викентий Йованович	1689 г. в Сентендре	6 юни 1737 г. в Белград	1731—1737	На църковно-народен събор през 1726 г. е избран за епископ Арадски, Янополски и Великовардарски. Застрелян.
	Арсений IV Йованович			1737—1739	Като печки патриарх, в резултат от отвоюването на Хабсбургска Сърбия по време на австро-турската война, взима под предстоятелството си Белградско-карловачката митрополия.

Карловачки митрополити (1739—1920)

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	Арсений IV Йованович			1737—1739	Като печки патриарх, в резултат от отвоюването на Хабсбургска Сърбия по време на австро-турската война, взима под предстоятелството си Белградско-карловачката митрополия, а след Белградския мир е само карловачки митрополит.
	Исая Антонович	1696 г. в Буда	22 януари 1749 г. във Виена	1748—1749	предходно епископ на Арад и Вършац
	Павел Ненадович	14 януари 1703 г. в Буда	15 август 1768 г. в Сремски Карловци	1749—1768	предходно епископ на Арад
	Йован Георгиевич	Сремски Карловци	23 май 1773 г. в Сремски Карловци	1769—1773	предходно епископ на Осиек и на Карансебеш. Притискан от Мария Терезия да закрие руско-славянските училища във Войводина. Спомоществовател за книгоиздаване и гравьорство, включително подпомага Христофор Жефарович.
	Викентий Видак	10 март 1740 г. в Сремски Карловци	18 февруари в Дал	1774—1780	предходно епископ на Тимишоара. По негово време митрополията е подложена на огромен натиск от имперското правителство за униатство, поради Кючуккайнарджийския мирен договор и трайното навлизане на руското влияние на Балканите.
	Моисей Путник/Моисей Пътник	25 март 1728 г. в Нови Сад	28 юни 1790 г. във Виена	1781—1790	предходно епископ на Бачка и на Тимишоара. Закрилник и спомоществовател на Йован Раич.
	Стефан Стратимирович	25 декември 1757 г. в Кулпин	23 септември 1836 г. в Сремски Карловци	1790—1836	предходно епископ на Буда. Най-младият избиран за митрополит. Меценат, който благодарение на спомоществователството на Димитър Атанасиевич полага образователния фундамент във Войводина – гимназията и семинарията в Сремски Карловци и гимназията в Нови Сад. Решителен противник на реформата на Вук Караджич.
	Стефан Станкович	24 юни 1788 г. в Сремски Карловци	31 юли 1841 г. в Сремски Карловци	1837—1841	предходно епископ на Беда и епископ на Бачка. Протеже и продължител на делото на Стефан Стратимирович.
	Йосиф Раячич	20 юли 1785 г. Лучане, Лика	13 декември 1861 г. в Сремски Карловци	1842—1864	Австрийско имперско протеже, за което е награждаван многократно с австрийски ордени. За първи път в историята на Карловацката митрополия през 1842 г. австрийският император назначава митрополит, именно Йосиф Раячич, който е издигнат в архиепископ. Благодарение на него е създадена Сръбска Войводина, прераснала във Войводство Сърбия и Тамишки Банат. Предходно е епископ на Далмация и на Вършац.
	Самуил Маширевич	16 януари 1804 г. в Сомбор	20 януари 1870 г. в Сремски Карловци	1864—1870	предходно епископ на Тимишоара. По време на неговото митрополитско предстоятелство се отделят православните епархии на Банат и Трансилвания от диоцеза на Карловацката архиепископия. Влиза в остър конфликт с Омладината, и в частност със Светозар Милетич.
	Прокопий Ивачкович	8 август 1808 г. в Делиблато	11 май 1881 г. в Бела църква (Войводина)	1874—1879	предходно е епископ на Арад и митрополит на Сибин (Сибиу), след отделянето на диоцеза им от Карловацката архиепископия. Вторият православен митрополит на Сибин след Андрей Шагуна (с произход от Горно Грабово, както и Кирил Български). Не се ползва с подкрепата на австро-унгарския имперски двор, но все пак изборът му е утвърден за разлика от този на Арсений Стойкович. Принудително пенсиониран и в продължение на две години архиепископията е без титуляр след освобождението на България.
	Герман Анджелич			1881—1888	Най-непопулярният митрополит. Получава 12 гласа, докато с 53 гласа изборът печели епископа на Буда Арсений Стойкович, но австрийския император го утвърждава за митрополит. Предходно епископ на Бачка. Упрекван в симпатии към униатството. След смъртта му, до новия избор, начело на архиепископията е Арсений Стойкович.
	Георгие Бранкович	13 март 1830 г. в Кулпин	17 юли 1907 г. в Сремски Карловци.	1890—1907	предходно епископ на Тимишоара. Протеже на бачкия епископ Платон Атанацкович, който е върл противник на вуковата реформа и председател на Матица Сръбска. Обновява всички Фрушкогорски манастири.
	Лукиян Богданович	10 май 1867 г. в Бая	1 септември 1913 г. в Бад Гащайн	1908—1913	Последният митрополит на Сремски Карловци. Роднина по майчина линия на предходния Георгие Бранкович. Компромисно утвърден, след два отказани избора заради унгарското правителство в Австро-Унгария. Убит, като тялото му е намерено в река през октомври 1913 г. След неговото убийство, от 1913 г. до 1920 г., когато се създава Кралството на сърби, хървати и словенци и се издига Сръбска патриаршия, предстоятелството на архиепископията на Сремски Карловци е вакантно.

Черногорски митрополити (1766—1920)

Зетската епископия е от първите установени през 1219 г. с учредяването на Сръбската архиепископия от Сава Сръбски и това има своите исторически основания във властта от областта на Войславлевичи. На 16 април 1346 г. на църковно-народния събор в Скопие е издигната в сан митрополия. След закриването на Печката патриаршия през 1766 г. нейната бивша черногорско-приморска митрополия има особен статус по тази причина.

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	Сава Петрович Негош	18 януари 1702 г. в Негуши	9 март 1781 г. в Цетине	1735—1781	От 1735 г. е черногорски митрополит, но от 1750 до 1766 г. съпредстоятелства със своя племенник Василий III Петрович Негош.
	Арсений Пламенац		15 май 1784 г.	1781—1784	През 1766 г. за погребението на Василий III Петрович Негош в Черна гора е бившия печки патриарх Василий Бъркич. По това време идва вестта за закриването на Печката патриаршия и всички местни са на мнение, че при това положение те имат правото да ръкополагат, поради което Арсений Пламенац още от 1766 г. е съпредстоятел, а след смъртта на Сава Петрович Негош и самостоятелно такъв.
	Петър I Петрович Негош	1748 г. в Негуши	18 октомври 1830 г. в Цетине	1784—1830	Носител на руския орден Свети Александър Невски. Хиротонисан в Сремски Карловци и канонизиран като Свети Петар Цетински.
	Петар II Петрович Негош	13 ноември 1813 г. в Негуши	31 октомври 1851 г. в Цетине	1833—1851	Племенник на Петър I Петрович Негош, поет и философ.
	Никанор Иванович	1825 г. в Дърниш	9 април 1894 г. в Горица	1858—1860	Митрополията е вакантна 7 години преди хиротинията му в Русия през декември 1858 г. Първият епископ след разделянето на светската и църковната власт в Княжество Черна гора.
	Иларион II Роганович	12 юли 1828 г. в Подгорица	15 януари 1882 г. в Цетине	1860—1882	Хиротинисан в Санкт Петербург на 30 май 1863 г.
	Висарион Любиша	14 януари 1823 г. на Свети Стефан (остров)	14 април 1884 г. в Цетине	1882—1884
	Митрофан Бан	15 март 1841 г. в Главати	30 септември 1920 г. в Цетине	1885—1920	По време на австро-унгарската окупация (1916-1918 г.) е единствения представител на Черна гора останал в страната. След създаването на Кралството на сърби, хървати и словенци се включва активно в създаването на Сръбска патриаршия.

Белградски митрополити (1766—1920)

След закриването на Печката патриаршия, поради струпалото се православно население във Войводина, емигрирало от бившия ѝ диоцез от османските предели, изключително много нараства значението на белградските митрополити. Освен това диоцезът на тази православна митрополия на Печката патриаршия е в Хабсбургска Сърбия (1718—1739) предходно, което налага и усилия за усмиряване на бунтовните настроения сред раята ѝ, инспирирани от имперската политика на Виена.^[2]

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	Йеремия Папазоглу			1766—1784	Белградски митрополит от 1761 г. Ктитор на манастира Каленич. Един от митрополитите на Печката патриаршия положил подписи за закриването ѝ.
	Дионисий Папазоглу	1750 г. в Сервия	28 януари 1828 г. в Буда	1784—1791	след което е будимски митрополит
	Методий Белградски			1791—1801	Удавен в Дунава от санджакбея Хаджи Мустафа паша. Благодетел и учител на Леонтий Ламбрович.
	Леонтий Ламбрович	Одрин	1822 г. в Кишинев	1801—1813	Подозиран като подбудител на убийството на Хаджи Мустафа паша. Лоялен към дахиите, а по-късно преминава на страната на въстаниците.
	Дионисий II		1815 г. в Белград	1813—1815	предходно е свещеник в Ниш. Дионисий със светско име Димитрие е нишлия и драгоман на Хуршид Ахмед паша. Доведен в Белград от Хуршид паша за да умиротвори раята.
	Агатангел I Константинополски	1769 г. в Арнауткьой	30 ноември 1831 г. в Одрин	30 ноември 1815 – август 1825	бъдещ вселенски патриарх
	Кирил Белградски	1774 г. в Крива паланка	14 февруари 1827 г. в Белград	август 1825 – 14 февруари 1827	предходно месемврийски митрополит
	Антим Ладопулос	1771 г. в Сифнос	18 януари 1852 г. в Аполония	предходно врачански и ловчански епископ. Подържа добри отношения с Милош Обренович.
	Мелетий Павлович	1776 г. в Горна Върбава	11 юни 1833 г. във Врачевшница	1831—1833	първият белградски архиепископ и митрополит след хатишерифа за автономност на санджака. Предходно е на два пъти временно предстоятел – след смъртта на Дионисий II и след избора на Агатангел на вселенски патриарх. Протеже на Милош Обренович.
	Петър Йованович	18 февруари 1800 г. в Илок	22 септември 1864 г.	1833—1859	с връщането на власт на Милош Обренович се оттегля, ставайко горнокарловачки митрополит
	Михаил Белградски	19 август 1826 г. в Соко баня	17 февруари 1898 г. в Белград	1859—1881	по негово време митрополията става автокефална. Като убеден русофил решително се обявява срещу австро-сръбската конвенция, поради което е принуден да се оттегли.
	Теодосий Мраович	30 януари 1815 г. в Бая	27 февруари 1891 г. в Белград	1881—1889	Колаборационист със светската власт, който след абдикацията на крал Милан Обренович е принуден да се оттегли.
	Михаил Белградски	19 август 1826 г. в Соко баня	17 февруари 1898 г. в Белград	1889—1898	повторно
	Инокентий Павлович	1 август 1840 г. в Шабац	19 май 1905 г. в Белград	1898—1905
	Димитрие Павлович	28 октомври 1846 г. в Пожаревац	6 април 1930 г. в Белград	1905—1920	Впоследствие издигнат в пръв сръбски патриарх.

Сръбски патриарси (от 1920)

Сръбската православна църква е издигната в ранг патриаршия през 1920 г. със създаването на Кралството на сърби, хървати и словенци.

Портрет	Име	Роден	Починал	Предстоятелско време	Отметки
	(39) Димитрие Павлович	28 октомври 1846 г. в Пожаревац	6 април 1930 г. в Белград	1920—1930	Пръв новосръбски патриарх.
	(40) Варнава Сръбски	10 септември 1880 г. в Плевля	23 юли 1937 г. в Белград	1930—1937	предходно главиницки епископ и скопски митрополит
	(41) Гавриил Сръбски	17 май 1881 г. в Долна Морача	7 май 1950 г. в Белград	1938—1950	От 1944 г. до 1946 г. в емиграция.
	(42) Викентий Сръбски	23 август 1890 г. в Бачко Петрово село	5 юли 1958 г. в Белград	1950—1958	Носи светското име Витомир Проданов. През 1955 г. Сръбската православна църква признава възстановената на 10 май 1953 г. Българската патриаршия и започва каноническо общение с нея. Умира мистериозно след отказ от признание на Македонска православна църква.
	(43) Герман Сръбски	19 август 1899 г. в Йошаничка баня	27 август 1991 г. в Белград	1958—1990	Едно от най-дългите предстоятелства, а с оглед на времето му е наричан "червения патриарх". Успява да опази религиозния мир в Югославия. Започва строителството на катедралния храм "Свети Сава". Погребан в църквата „Свети Марко“, където е кивота с тленните останки на цар Стефан Душан.
	(44) Павел Сръбски	11 септември 1914 г. в Кучанци	15 ноември 2009 г. в Белград	1990—2009
	(45) Ириней Сръбски	28 август 1930 г. във Видова	20 ноември 2020 г. в Белград	2010—2020
	(46) Порфирий Сръбски	22 юли 1961 г. в Бечей		2021—	настоящ