селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
За̀рово (на гръцки: Νικόπολη, Никополи, катаревуса: Νικόπολις, Никополис, до 1927 година Ζάροβα, Зарова[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас), в област Централна Македония.
Зарово Νικόπολη | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Лъгадина |
Географска област | Богданска планина |
Надм. височина | 652 m |
Население | 82 души (2021 г.) |
Пощенски код | 570 17 |
Зарово в Общомедия |
Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун над прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни).
През XIX век Зарово е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. През 1872 година голямото мнозинство от селото преминава под ведомството на Българската екзархия.[2] От март същата година в Зарово е разкрито новобългарско училище с първи учител отец Агапий Войнов, а гръцкият език в църковните служби е заменен с български. В 1875 – 1877 година учител в Зарово е Димитър Мавродиев.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сарово (Sarovo) е показано като село с 212 домакинства и 945 жители българи.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Зарово.[5]
В 1881 година иконата на Кирил и Методий в църквата „Свети Илия“ в селото е изписана от известния български зограф Кръстьо Николов.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1500 души българи-християни.[7]
В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зарово (Zarovo) има 1896 жители българи екзархисти.[8]
В българското училище в селото според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов преподава Ангел Кирков от самото Зарово, Димитър Атанасов от Кукуш, който след смъртта си е заменен от Атанас Петров от Градобор и Мария Петрова от Юнчии.[9] Според Анастасия Каракасиду в края на османското владичество Зарова е предимно „славяноезично“ селище.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Зарово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с 40 души местна милиция отблъсква, настъпваща от Солун турска войска.[12]
Думбалаков пише:
„ | След Негован, селата Зарово и Висока ни устройват бляскаво посрещане... Селяните от Висока знаят как да посрещат гости като нас. Всичко се е превърнало на почит и услуга. Използваме безкрайно радушния прием...[13] | “ |
Кмет на селото става Коновчиев, а български свещеник е Ангел Д. Канелов. На 2 април гръцките власти заплашват заровци да се изселят и те пращат телеграма до цар Фердинанд, в която пише:
„ | Едничкото село в Лъгадинската околия Зарово, което в продължение на 40 години води ожесточена борба с гърците, сега те със свои агенти дават тридневен срок за изселване на българска територия.[14] | “ |
В 1913 година по време на Междусъюзническата война Зарово е разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи се спасяват в България. Според сведения на Антон Попстоилов от началото на 1923 година, бежанците от Зарово се установяват в Белица, Мелнишко (56 семейства), Крупник, Горноджумайско (54 семейства), Горна Джумая (50 семейства), София (5 семейства), Пловдив (5 семейства), Татар Пазарджик (3 – 4 семейства), Враца (2 семейства) и на други места.[15]
На мястото на изселените българи през 20-те години са заселени понтийски гърци бежанци от селата Ескьоне, Хаджикьой, Каилика, Мондолас, Аладжахан в околностите на Шебинкарахисар. В 1927 година селото е прекръстено на Никополи – гръцкото име на град Шебинкарахисар. Според преброяването от 1928 година Зарово е смесено местно-бежанско село с 89 бежански семейства с 330 души.[16]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.