Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921 - 1947 година.[1][2]
Протокол №1 на Ръководното тяло, избрано на Учредителния конгрес, 12 февруари 1923 г.Поздравителна картичка на Илинденската организацияИдентификационна карта на члена на Илинденската организация Димитър Николов от Ресен
Първото дружество е създадено в София на 3 април 1921 година с председател Крум Зографов. На 4 декември е избран управителен съвет с председател Георги Занков[4][5], секретар Георги Попхристов, касиер Славчо Пирчев и съветници Стоян Мишев и Иван Попов[6]. Според временния си устав то е взаимоспомагателна организация, независима от всякакви политически течения и партии. След софийското са основани и други дружества. До края на 1922 година в различни градове в свободна България се създават 31 дружества с общо 4300 членове.[7]
Георги Попхристов пише:
„
В непродължително време се организираха дружества в цялото царство, дето имаше бивши дейци. В скоро време организацията взе да се засилва и доста се разшири. Тя най-много въздейства да се затъпят изострените ежби между двете фракции измежду емиграцията, даже Илинденската организация със своя авторитет подпомогна да се прекратят братоубийствата и се постигне едно споразумение. Тя спомогна да се възприеме девиза – борба за независима автономна Македония. Илинденската организация изигра своята историческа роля, като помирителка между двете течения в емиграцията, тя стана причина емиграцията да си подаде ръка и да стане единна под патрона на Националния комитет. От двете страни и с взаимни отстъпки в името на Македония се постигна разбирателство. Останаха да функционират Илинденската организация на бившите дейци със своя орган и оная на благотворителните братства – Националния комитет, на чисто легални и просветно-политически начала.[8]
“
От 19 до 21 януари 1923 година се провежда Първият конгрес на Илинденската организация. Тя се ръководи от управителен съвет от 7 души, от които 4 избира софийското дружество, а останалите конгресът. Членове на ръководството и са Георги Занков – председател, Славчо Абазов, Борис Стрезов и други. Пръв редактор на печатния орган на организацията – вестник „Илинден“ (1921–1926) е Арсений Йовков. Други нейни печатни издания са вестниците „20 юли“ и „Пирин“ излизали в 1923–1924 година.
През май 1924 година се провежда Втори редовен конгрес на Илинденската организация: председател е Петър Ацев, подпредседател – Георги Занков, секретар – Димитър Антонов, касиер – Славчо Абазов и членове Славчо Пирчев, Михаил Чаков и Владислав Георгиев.[10] Тодор Александров провежда няколко срещи с Петър Ацев по повод избирането на Арсений Йовков и Георги Занков в ръководното ѝ тяло. Притеснен от засилващата се комунистическа пропаганда, Тодор Александров изисква двамата да бъдат отстранени от Илинденската организация. Случващото се съвпада с опитите на крайно левите елементи да завладеят ВМРО, вследствие на които Тодор Александров е убит.[11] Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени ръководителите на Илинденската организация.
След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година, Иван Михайлов поема фактически ръководството на ВМРО и взема радикални мерки срещу нелоялните членове на Илинденската организация.[12] След 1924 година в ръководството на организацията влизат и представители на десницата, поради което част от членовете ѝ се прехвърлят в левичарското движение. Впоследствие доста дейци на организацията стават жертва на Горноджумайските събития и последвалите ги братоубийствени борби във ВМРО.
Управително тяло на Илинденската организация
На конгрес на 12–13 юли 1925 година Занков и Йовков (посмъртно) са изключени от организацията. За нов председател е избран Димитър Иванов, Димитър Антонов – секретар, касиер – Славчо Абазов, Антон Янев – деловодител, членове – Владимир Георгиев и Славчо Пирчев.[13] Новото ръководство започва да издава списание „Илюстрация Илинден“ (1927–1944), начело с Петър Мърмев и Христо Шалдев.
През следващите години Илинденската организация се занимава предимно с културно-просветна дейност.
Организацията е формално разтурена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, но реално продължава съществуването си. До март 1936 година редакцията на Илюстрация Илинден се помещава на улица „Лавеле“ 16, а след построяването на Македонския културен дом на улица „Пиротска“ № 5. Там са пренесени тържествено и останките на Гоце Делчев. През 1940 година председателят на Илинденската организация Лазар Томов подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България[15].
Значка на Илинденската организация, притежавана от Ангел Бунгуров.
След Деветосептемврийския праврат в 1944 година издаването на „Илюстрация Илинден“ е прекратено. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство: Стефан Аврамов – председател, Милан Ангелов (подпредседател), секретарите Никола Паунчев и Любен Казаски, Никола Константинов (касиер), както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов. Ръководството е лоялно към новата отечественофронтовска власт, с изключение на Божин Проданов, който е изключен година по-късно от ръководството.[26] На 15 юни 1947 година комунистическите власти разпускат организацията.
Писмо от председателя на Илинденската организация Лазар Томов и секретаря Лука Джеров до министъра на вътрешните работи, в което апелира да се позволи на оцелелите илинденски ветерани да се завърнат в родните си огнища, да им бъдат отпуснати борчески пенсии, подобни на тези за шипченските опълченци, като на особено заслужили борци за българщината в Македония.Препис на Декларацията на Киряк Шкуртов (1872-1965) от село Старичани, Костурско за постъпване в Илинденската организация
