Знамена на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Знамената на Вътрешната македоно-одринска революционна организация са ушивани в периода на съществуване на организацията между 1893 – 1915 година. Няколко от тях са запазени до днес, а други са изгубени или унищожени.
Знамена от Солунски революционен окръг
Ениджевардарско знаме
Знамето на ениджевардарския революционнен район е ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 година по указание на Апостол Петков. Представлява съшити червен и зелен плат с девойка застанала пред убит турски войник, с надпис над нея „Свобода или смъртъ“. На обратната страна е изписан девиза „Дерзай народе Богъ е с насъ“ върху православен кръст. След Илинденското въстание знамето е спасено от отец Димитър Джутев. Потомката на българи от Южна Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 година в НВИМ.[1]
Кукушко знаме
Знамето е ушито от Райна Измирлиева с помощта на Анна Малешевска по проект на Мицо Измирлиев.[2] Знамето било двуслойно – червено и зелено. На него е извезана девойка със знаме в ръка, на което пише „Свобода или смъртъ“, а под него девиза „Долу тиранина“. Знамето е пленено от турската войска и отнесено в Солун.[3]
Тиквешко знаме
Знамето е изработено през март 1903 година в къщата на Йованче Михайловски от Евгения Михайловска, Тима Минчева, Лефтерка Грозданова и Ана Иванова под ръководството на Пане Иванов. Знамето е изработено от червен плат с надписи „Тиквешки революционен район“ и „Свобода или смъртъ“, а под тях девойка с развято българско знаме, стъпила върху убит турски войник. Ушитото знаме е предадено на войводата Петър Илков и е използвано в Илинденското въстание. Повторно е използвано в Тиквешкото въстание, когато е пленено от сръбските войски. Съхранявано е в Белградския музей, но при бомбардировките на Белград през 1941 година изгаря.[4]
Remove ads
Знамена от Битолски революционен окръг
Главно знаме на Битолски окръг
Извезано е от учителките Фотинка Петрова, Василка Стефанова-Попхристова, Анета Спирова Олчева, Аспасия Димова Якимова, Василка Поппетрова-Наранжова, Василка Лазева Лъжева, Параскева Ацева и други, по проект на абитуриентите от Битолската гимназия Драган Зографов и Арсени Йовков. На него са извезани надписите „Свобода или смъртъ“ и „Втори Мак. Одрин. Револ. Окръгъ: Битоля, Прилепъ, Леринъ, Костуръ, Крушово, Кичево, Дебъръ, Демиръ-Хисаръ“. От обратната страна на червен фон е изписано „Дерзай, народе. Богъ е с насъ“, както и християнски кръст.[3] Предадено е на общата чета на Борис Сарафов.[2] След въстанието знамето е пренесено в България, а през 1907 година с него е погребан Борис Сарафов.[5]
Демирхисарско знаме
На лицевата страна е изписан девиза „Свобода или смъртъ“, а на обратната страна на знамето е изписано в полукръг „Дерзай народе Богъ е с насъ“, а в него православен кръст с надпис „Демиръ Хисаръ“.[6]
Крушевско знаме
Знамето на 3-ти отряд на Пито Гули е направено от червен копринен плат, обшито с жълта сърма. В кръг е извезан девизът „Свобода или смъртъ – Знаме на Крушовската чета“, а в него ръкуващи се ръце като символ на единството и запален факел над тях. Връчено е на знаменосеца Георги Гинов.[3] Предполага се, че знамето е съхранено в историческия музей в Истанбул.[7]
Леринско знаме
Знамето на Леринската чета принадлежало на четата на Дзоле Гергев. Изобразени са надписи „ВМОРОрганизация“ и „Леринска Околия“, всичко с главни букви. Знамето е известно от снимки направени по време на Младотурската революция. Знамето не е съхранено.
Охридско знаме
Извезано е от охридските учителки Василка Размова, Константина Бояджиева, Славка Чакърова, Поликсена Мосинова. Направен е от червен копринен плат. Представлява девойка с български трибагреник в ръка и в него надпис „Свобода или смъртъ“ и изправен лъв, стъпил върху турско знаме.[8] Осветено е на 5 август 1903 година край Куратица от поп Васил Попангелов пред 600 четници.[2] Съхранява се в НВИМ.[9]
Прилепско знаме
Прилепското знаме е ушито от Анастасия (Ташка) Шопчева - Тошева, Фанка Ракиджиева, Фана Тошева, Коца Йосифова и Мария Иванова. Материалите са снабдени от поп Игнатия, а то е везано в дома на Хаджитошевци в града. Платът е от свила, половината зелен, половината маслинен, с жълти ресни изпредени от майката на Пере Тошев. Основно място на знамето заема икона на Богородица, а над нея надпис „Свобода или смърть“. Първоначално знамето е съхранявано в кутия от прилепската чета, но поради влага започва да се разлага. Предполага се, че е пренесно в свободна България, но дали е съхранено е неизвестно.
Стружко знаме
Знамето на Стружката чета е изработено от Васила Матова,[10] Славка, Анастасия и Милица Чакърови и Царева и Константина Деребанови, Костадина Гълъбова, Катерина Нестерова, Костадинка Вангелова и Анастасия Милушева. Изработено е от червен копринен плат. На лицето върху него е избродирана жена с български трибагреник и надпис „Свобода или смъртъ“, а на гърба – лъв газещ турски знамена.[3] Девойките, шили знамето, втъкават в женския образ, като символ на вграждането, кичури от своите собствени коси – без аналог в българската знаменна традиция.[11] Знамето е предшествано от друго малко знаме, което обаче не е съхранено. Ушито е през 1902 година в дома на Апостол Чакъров.[12]
Знаменосец на знамето е Милан Гагов от обединената чета на Кръстьо Калайджиев и Милан Танчев, която се съединява с тези на Лука Групчев, Яким Алулов и Марко Павлов. Началото на въстанието е обявено във Вевчани и там знамето е тържествено развято. Начело със знамето си стружани водят битки с войска и башибозук при Луково, Долни Дримкол, Малесията, Локва и Збъжде, а след потушаването му Милан Гагов го предава на Георги Чакъров, който го пренася в Свободна България.[13] Предадено в НВИМ през 1982 година от Йорданка Миладинова-Чернова и нейния син инж. Климент Чернов.[3]
Знамена на Костурския революционен район
Костурският революционен район е създаден в 1898 година. При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание са организирани осем центрови чети със свои знамена.[14]
Блацко знаме
Знамето на центровата чета от Българска Блаца е изработено от ясночервен фон от две платна, а в ъглите е окрасено със сърмени киски. Приблизително е с размер 1,1 x 1,5 m. От едната страна е извезан паднал въстаник, върху когото млада мома поставя венец, а от другата страна с копринен конец е извезан стиха на „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, него жалеят небо и земя, звяр и природа и певци песни за него пеят.“ Негов знаменосец е Христо Лексов от Кондороби, а отбранявайки го загиват Андрей Сидов[15] и Атанас Орлов. В сраженията знамето пострадва и е продупчено от седем куршума и е оплискано с кръв.[16] Знамето вероятно е на чета под водачеството на Кузо Попдинов и участва в превземането на Клисура и Невеска.[17]
Добролищко знаме
През Илинденското въстание е развявано от четата на Никола Добролитски. Знамето на четата от костурското село Добролище е запазено към средата на Втората световна война, когато Паскал Калиманов го показва на министър-председателя Богдан Филов в София през 1943 година.[18] Добролищкото знаме представлява червен плат с пришит по-тъмен червен плат на него. Изобразени са надписи „Свобода или смъртъ“, кръст, „Да живее“, „Македония“, както и две млади жени, символизиращи Македония и Одринска Тракия. Съхранява се в архивите на МПО във Форт Уейн.[19]
Дъмбенско знаме
Знамето на Дъмбенската центрова чета е извезано от учителките Маслина Грънчарова и Елена (Янакиева) Минасова,[20] но при началото на въстанието е предадено на Вишенския център.[21] То е изработено от червен плат, като на аверса е изобразен лъв, стъпил на четири лапи, с пушка и разчупени окови, а на реверса стих на Христо Ботев от „Моята молитва“ и под него надпис „Свобода или смърть“.[22] Бойният му път вероятно включва похода в областта Колония под водачеството на дъмбенския войвода Коста Здрольов, а негов знаменосец е Филип Караджов.[23][24]
Загорицко знаме
Знамето на четата от Загоричани, Костурско, е ушито от Маслина Грънчарова.[8] Използвано е от селската чета, ръководена от Никола Марковски,[17] по време на Илинденско-Преображенското въстание, а негов знаменосец е първо Георги Попхристов от Куманичево, а след смъртта му от Иван Колокотронов.[16] Андон Шалев емигрира в София и спасява знамето.[25] Дълги години то е поставено над тленните останки на Гоце Делчев в Македонския културен дом, но понастоящем е загубено.[3] Най-вероятно в 1941 година е отнесено обратно в Загоричани, където е посрещнато тържествено от местните българи, обаче по спомени на местни жители е изгорено през 1948 година със съхраняващата го там Доца Маркова от гръцката полиция.[26]
Знамето представя изправен коронован лъв, държащ в лапи ятаган и пушка. Над него е извезан надпис „Свобода или смъртъ“, в долния край на знамето „20 юли 1903 г. Загоричени“, а в четирите ъгъла полумесеци.
Размерът му е по-малък от 1 x 1 m и е от тъмно червен плат.[16]
Кономладско знаме
Кономладското центрово знаме е изработено от ясночервен фон от две платна, а в ъглите е окрасено със сърмени киски. Приблизително е с размер 1,1 x 1,5 m. На едната страна е изобразена млада жена със сабя в ръка, а под краката си тъпче полумесец. От другата страна с копринен конец е извезан стиха от „Молитва“ на Христо Ботев: „Вдъхни всеки му, о Боже, любов свята за свобода та като въстане роба, в редовете на борбата да си намера и аз гроба.“ В сраженията знамето пострадва и е продупчено от осемнадесет куршума, а една граната разкъсва средната му част. Знаменосец е Новачко Котев от Кономлади.[16]
То е предадено на четата на Васил Котев и при смъртта на войводата в Лаген е закопано в близост до него.[21]
Косинско знаме
Знамето, ушито от учителката Виктория Михайлова за центровата чета от Косинец,[27] е предадено на Дъмбенската центрова чета със знаменосец Лазар Палчев и заместник-знаменосец Иван Прешленков от Дъмбени.[21] Предадено е първоначално на четата на Атанас Кършаков, след което е включено в дъмбенско-косинечкия отряд на Коста Здрольов и участва в похода в Колония.[17]
Мокренско знаме
Знамето на центровата чета в Мокрени, извезано от учителката Мария Вангелова, е червено с от едната страна извезан златен лъв, а от другата надпис „Свобода или смърть“. Знаменосец е Картела Тегов Пачин.[28] Бойният му път е с четата на Никола Андреев заедно с отряда на Манол Розов при превземането на Клисура и Невеска.[17]
Смърдешко знаме
Няма запазена информация за центровото знаме на Смърдешката чета, освен че е ушито от Зоя Чекаларова - Марковска. Най-вероятно то е представлявало червен квадратен плат с надпис „Свобода или смърть“, а под него млада жена, въоръжена със сабя в ръка, застанала над полумесец.[29] Четата със знамето е под водачеството на Стерьо Стерьовски и участва в боевете при Апоскеп и други. Вероятно е развявано от четата на Васил Чекаларов през Балканските войни, след което следите му се губят.[30]
Remove ads
Серски революционен окръг
Банскалийско знаме
Ушито е от Елисавета Ушева и Спаска Георгиева по проект на учителя Васил Теофилов от Белица. На знамето била изобразена девойка, стъпила върху разкъсана верига. В ръцете ѝ копие с хоругва и надпис „Свобода или смъртъ“. Запазено е след потушаването на въстанието и отново използвано през Балканската война от отряда на Христо Чернопеев, Пейо Яворов, Лазар Колчагов и Йонко Вапцаров. Знаменосец е Миле Колчагов.[3]
Мехомийско знаме
Знамето е ушито от Райна Каназирева и Елена Калайджиева. Върху вишнево червен копринен плат с бели конци в полукръг е извезан девиза „Свобода или смъртъ“, а в средата девойка с разкъсани вериги.[3]
Скопски революционен окръг
Велешко знаме
Велешкото знаме е познато от фотография на четата на Никола Дечев. Представлявало е квадратно знаме, с череп и кости и надпис „Свобода или смърть“.
Кратовско знаме
Знамето е изработено от червен плат, а върху него има изправен лъв с надписи „Кратово“ и „1903“. На гърба са нарисувани череп и кръстосани кости. Знамето е предадено на четата на Йордан Спасов. Между 1950 – 1980 година знамето е в Музей за история на София, след което е предаден на НИМ, където се съхранява до днес.[3]
Кумановско знаме
Знамето е изработено от червен плат с девойка в народна носия в средата. Над нея е изписан надписа „Освободена Македония“, а под нея „Куманово“. На лицевата страна стои надпис „Илинденъ“ и „1903“, а в средата има въоръжен четник. До 1965 година се съхранява в Община Куманово, след което е изложено в Историческия музей - Куманово.[31]
Радовишко знаме
Знамето е изработено от Зоица Кокотанова от Радовиш и Ефросина Попиванова от Пехчево, учителки съответно в Дедино и Воиславци. Развято е от четата на войводата Никола Жеков.[32]
Remove ads
Струмишки революционен окръг
Струмишко знаме
Знамето не е запазено и няма информация как е изглеждало, но е ушито от учителката Николина Хр. Владичева от Ресен, съпруга на революционера Гьошо Илиев.[33]
На запазена фотография от лятото на 1941 година се вижда революционно знаме от Струмишко, на което е изобразена девойка в бяла рокля с развято тъмно знаме в една ръка, а в другата със сабя. В краката ѝ лъв.
Одрински революционен окръг
Ахъчелебийско знаме
Знамето е ушито на червен плат в 1898 година от учителките Тота Дончева, Стана Велева и Жека Кефилска, през 1903 година Дора Тодорова Шишманова и Мария Стоилова Шишкова допълват с везмо надписа „1903 г.“. Освен него на лицевата страна са изписани изправен лъв и надпис „Свобода или смъртъ“, а на обратната - абревиатурата „М.К.Р.А“ (вероятно Местен Комитет Родопи Ахъчелебийски) и „Централни Родопи“. Знаменосец е бил Никола Шишманов. Знамето е съхранено и използвано от Родопския партизански отряд, след което е предадено на НВИМ.[3][34]
Заберновско знаме
Знамето на VIII стоиловски революционен участък (селата Стоилово, Заберново и Калово — Малкотърновско) е изработено от Дико Джелебов от червен плат и е рисувано от Йордан Мешков. На него със златиста боя е изрисуван изправен въоръжен лъв с надписи „Свобода или смъртъ“, „Тозъ който падне въ бой за свобода, той не умира него жалѣятъ земя и небо, звѣръ и природа и пѣвци пѣсни за него пеятъ“ и „1903 г. с. Заберново“. Знаменосец е Георги Стефанов. След въстанието знамето е съхранявано от Петър Горов, който го предава на Военния музей през 1938 година.[3][34]
Лозенградско знаме
Знамето е рисувано от Георги Попкиров за четата на Лазар Маджаров. Извезано е от учителките Рада Бояджиева, Невяна Аргирова, Милка Николова, Русия Найденова и Мария Попстоянова по инициатива на главния учител Тодор Петков. Отпред е нарисувана жена, облечена в розова дреха и наметната със сив плащ. В ръка държи знаме с девиза „Свобода или смъртъ“, а до нея е изписан стиха „Тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира“. На обратната страна е изрисуван надписа „Македонска революционна организация“ и череп с кости. Знамето е изгорено преди въстанието, за да не бъде заловено. След началото на въстанието Лазар Маджаров използва друго знаме, направено от оранжев копринен плат. На лицевата му страна е извезан текст „Лозенград 1903 г.“, а в полукръг „Македоно-Одрински революционенъ комитетъ“. На обратната страна е поставен девизът „Свобода или смъртъ“ и „Дерзай народе, Богъ е съ тебе!“. Знамето е запазено и предадено на Пловдивския исторически музей, а през 1943 година на НВИМ.[3][34]
Малкотърновско знаме
Знамето е ушито от учителките Милка Атанасова Загорчева от Малко Търново и Милка Иванова от Лозенград. На лицевата му страна са изписани „Вътрешна Македоно-Одринска Революционна организация „Странджа““. На обратната страна е извезан девиз „Свобода и човешки правдини“. То е развявано от четата на Георги Кондолов. След потушаването на въстанието знамето е предадено на председателя на Македоно-одринското дружество в Алан Кайряк Стамо Грудов. След това знамето се изгубва.[3][34]
Remove ads
Галерия
Андон Шалев със знамето на Загоричани, 1943 г.
Въстаник от Крушево със знамето на четата на Пито Гули (възстановка)
Четата на Петър Чаулев със знамето на охридските въстаници.
Обединената леринска чета на Дзоле Гергев Стойчев и Стойчо Иванов с Леринското знаме след Младотурската революция, 1908 г.
Кръсте Льондев, Дзоле Гергев, Кръсте Маликов, и други с Леринското знаме след Младотурската революция, 1908 г.
Възпоменателно знаме на четите на Битолския революционен окръг след Младотурската революция, 1908 г.
Кръсте Льондев и неговата чета с възпоменателното знаме на Битолския революционен окръг, 1908 г.
Четата на Яне Сандански със знамето и български офицери през Балканската война, 1912-1913 г.
Честване на Илинден в Струмица през 1941 г.,[35] в средата революционно знаме
Втората велешка чета на Никола Дечев със знамето, 24 март 1903 година
Дъмбенската чета през Младотурската революция пред затвора в Костур.
Кратовската чета на Атанас Бабата през 1903 година с Кратовското знаме
Remove ads
Вижте също
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads