Прилепчани

Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


Thumb
Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Thumb
Хоро в Прилеп 
Thumb
Жени от Прилеп в началото на XX век
Thumb
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Thumb
Григор Ракиджиев, загинал на 19 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
Thumb
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
Thumb
Михаил Ангелов и Димитър Ничов

А

  • Абдула Мустафа, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане с продаване на оръжие на българските бунтовници“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[1]
  • Алекса Кондев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[2]
  • Алекса Ламьов (? – 1903), български революционер от ВМОРО[3]
  • Алекса Нун. Чернов (? – 1903), български революционер от ВМОРО[3]
  • Алекси Димитров Кусев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
  • Александър Ивановски – Карадаре (р. 1943), северномакедонски художник
  • Александър Лепавцов (1935 – 2008), политик и журналист от Северна Македония с българско национално съзнание
  • Александър Пазов, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
  • Александър Пепелюгов, прилепски селски войвода на ВМОРО, убит от турци[5]
  • Александър Спирков (1874 – 1903), български революционер;
  • Александър Спирковски (1932 – 2011), югославски офицер, генерал-полковник
  • Александър Хаджипанов (1875 – 1900), български революционер
  • Александър Бошковски (р.1933), генерал-майор от СФРЮ
  • Алекси Колищърков, член Прилепския околийски комитет на ВМОРО в 1907 година[6]
  • Алекси Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[7]
  • Али Фетхи Окяр (1880 – 1943), турски дипломат, военен и политик, министър-председател на Турция
  • Ана Тошева (1888 – ?), българска просветна деятелка, учителка по ръкоделие в Скопие, Солун и други. Участничка в самодейния хора на Кукушката секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“[8]
  • Анастасия Шопчева, българска просветна деятелка и революционерка
  • Анастас Христов (1876 – 1913), български общественик и юрист, директор на Прилепското българско училище
  • Ангел Хаджиилиев (около 1800 – 1880), български възрожденец
  • Андон Раев (1869 – 1928), български революционер от ВМОРО
  • Антина Г. Ацева, българска учителка, преподавала в костурското село Горенци[9]
  • Андон Ристе Брашнар, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Антон Кусев (1860 – 1924), български военен
  • Антон Митров, български духовник
  • Антон Тошев (1876 – ?), български революционер
  • Аспарух Миников, български юрист и публицист, деец на ВМРО
  • Атанас Бадев (1860 – 1908), български музикален деец
  • Атанас Иванов (1874 – 1956), български просветен деец и революционер
  • Атанас Конев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
  • Атанас Лютвиев (1885 – 1912), български просветен деец и революционер
  • Атанас Мурджев (1875 – 1944), български революционер
  • Атанас Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „подготвяне на потребните работи за българския комитет и ръководил неговите активности“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
  • Аце Янов (1855 – ?), български общественик

Б

В

Г

Д

  • Даме Христов Хаджикочов или Хаджикочев (1873 - след 1943), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[27]
  • Дамян Кондов, български банкер в Солун, общественик
  • Даме Кочо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „участие в убийството на Грозда от Прилеп, убита поради обвинението, че е разкрила тайните на българските бунтовници“, осъден от Наказателния апелативен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[28]
  • Дамян Симидчиев (1870 – ?), български фармацевт, завършил в 1899 година фармация в Лиеж[29]
  • Данаил Бонболов, завършил с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия в 1904 г.[30] и инженерство в Гентския университет в 1910 година[31]
  • Данаил Зердев (1886 – 1968), български свещеник и общественик
  • Данаил Зойчев, български революционер
  • Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
  • Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
  • Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  • Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
  • Димитър Грозданов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[32]
  • Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик
  • Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[33]
  • Димитър Лепавцов, български възрожденски деец
  • Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
  • Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
  • Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
  • Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
  • Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[35]
  • Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
  • Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
  • Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
  • Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[36]
  • Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[37]
  • Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
  • Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
  • Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
  • Димко Б. Чергов (? – 1895), четник от ВМОРО, загинал в Паланечко[3]
  • Димко Газдов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Ножот[3]
  • Димко Г. Сливянов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Беловодица[3]
  • Димко Гърданов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Ореховец[3]
  • Димко К. Чавлев (? – 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците[3]
  • Димко Цветанов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци[3]
  • Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
  • Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
  • Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
  • Димшо Хаджиилиев, член на Българската прилепска община към 1866 г.[38]
  • Дона Илиева, българска художничка[39][40]
  • Донка Стършенова (1884 – ?), българска просветна деятелка и революционерка
  • Донка Чешмеджиева, българска просветна деятелка и революционерка
  • Дончо Северков (? – 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните[3]
  • Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[41]

Е

Ж

  • Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
  • Живко Василев Крапчев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[42]

З

И

  • Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
  • Иван Белазелков (1877 – ?), български революционер[43][44]
  • Иван Бомболов, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1888/1889 година[45]
  • Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
  • Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
  • Иван Димитров (1882 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Климент Групчев[46]
  • Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
  • Иван Димитров Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[41]
  • Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[47]
  • Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[48]
  • Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[49]
  • Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Иван Т. Бояджиев (? – 1907), легален деец на ВМОРО, убит от сърбите в 1927 година[3]
  • Иван Траянов Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[25]
  • Иван Христов Пиперков, български общественик, запасен офицер
  • Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  • Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
  • Илия Дамянов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[50]
  • Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
  • Илия Христов Дундов, български предприемач
  • Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
  • Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[51][52]
  • Илия Минов (? – 1912), български революционер
  • Илия Ристе Терзия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[53]
  • Илия Спирков (1877 – ?), български юрист, общественик и предприемач
  • Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[54] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[55] погребан в София
  • Илия Т. Скоприев (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[3]
  • Илия Тр. Иванов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[3]
  • Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[56]
  • Илия Чкорев (1880 – ?), български революционер
  • Илия Янакиев Кундураджиев (Кундурджиев), български военен деец, подполковник[57][58]
  • Ицо Мойсо Ракиджията, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]

Й

  • Йован Котев, българин, православен, международен търговец, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
  • хаджи поп Йован Попадам, българин, православен, от махалата Поп Йорги, духовен водач на българска група, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „подготвяне на потребностите на българския комитет и ръководил неговите активности“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[60]
  • Йованче Хаджимитре Бурмутчия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
  • Йордан Ацев, български просветен деец и революционер
  • Йордан Ачков (1877 – 1940), български общественик
  • Йордан Попев – Варошлия (? – 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражението при Чанище[3]
  • Йордан Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[61]
  • Йордан Гавазов (1868 – 1898), български революционер
  • Йордан Грабулоски (1925 – 1986), скулптор от Социалистическа република Македония
  • Йордан Йосифов Калайджията, български революционер, деец на ВМОРО в Гевгели[62]
  • Йордан К. Митров (1870 – ?), български лекар
  • Йордан Кусев (1861 – 1947), български учител
  • Йордан Мирчев (1874 – ?), български учител и политик
  • Йордан Наумов (1870 – ?), български офицер, генерал-майор
  • Йордан Николов (1884 – 1917), български просветен деец, директор на Солунската девическа гимназия
  • Йордан Попкостадинов, български революционер и учител
  • Йордан Русев, български общественик, председател на Прилепската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[63]
  • Йордан Томев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
  • Йордан Тренков (1880 – 1960), български революционер
  • Йордан Цветанов – Орде, български революционер
  • Йордан Чкатров (1898 – 1946), български революционер
  • Йордан Христов, български съдия[64]
  • Йордан Шияков (1870 – 1927), български революционер

К

Л

  • Лазар Лазаров (1889 – 1974), български художник
  • Лазар Нанчев, български архитект, автор на емблематични сгради в Пловдив
  • Лиляна Поповска (р. 1956), македонски политик
  • Лифор Ицо, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Люба Грашева, българска обществена деятелка, секретарка на Прилепската женска дружба в София (1925)[72], една от основателките на Македонския женски съюз (1926)[73]
  • Люба Кулева, българска просветна деятелка
  • Любен Пауновски (р. 1958), македонски политик
  • Любен Георгиевски (1925 – 2009), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Любен Лапе (1910 – 1985), югославски историк
  • Любен Яндрейевски (1927 – 2009), югославски партизанин, генерал-майор

М

  • Мара Маркова Димитрова – Роза (1918 – 1944), българска партизанка[74]
  • Мария Н. Ачкова, завършила в 1910 година акушерство в Одеса[75]
  • Мария Зердева, българска учителка
  • Мария Пепелюгова, българска революционерка
  • Марко Цепенков (1829 – 1920), български писател и фолклорист
  • Марян Радески (1996 – ), северномакедонски футболист
  • Методи Бекяров, български просветен деец
  • Методий Кусев (1838 – 1922), български екзархийски митрополит
  • Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
  • Методи Лепавцов (1905 – 1983), художник от Северна Македония
  • Методи Поповски (1902 – 1957), югославски партизанин
  • Методия Симоновски (р. 1927), поет и музиколог от Северна Македония
  • Методия Стефановски (1926 – ), югославски партизанин и политик от СРМ
  • Милан Даме, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „участие в убийството на Грозда от Прилеп, убита поради обвинението, че е разкрила тайните на българските бунтовници“, осъден от Наказателния апелативен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[28]
  • Милан Димев – Контика (1871 – 1909), български революционер от ВМОРО[76]
  • Милан Кимов, български просветен деец и революционер
  • Милан Кондов (1874 – ?), български юрист, в 1900 година завършил право в Софийския университет[77]
  • Милан Конев (1881 – 1923), български духовник и революционер
  • Милан Кусев, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1894/1895 година, когато завършва[78]
  • Милан Небреклиев, български общественик
  • Милан Николов (1878 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[79]
  • Милан Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[80]
  • Милан Костов Шосев (1882 – 1940), български ботаник[54][81]
  • Миле Корубин (1922 – 2000), художник от Северна Македония
  • Миле Неделковски (1935 – 2020), български писател от Северна Македония
  • Миле Янакиевски (1978 – ), македонски политик, министър на транспорта
  • Мирче Клотук – към 1877 – 1878 година е единственият български ханджия в Солун, малко след това е изпратен на заточение заедно с Никола Бъчваров, Димитри Влаха и Коста Манук.[82]
  • Мирчо Кочов (1865 – 1935), български революционер
  • Михаил Диме Кафеджия, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Михаил Иванов (1866 – 1924), български учен, лекар
  • Михаил Конев, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
  • Михаил Копанов (1880 – ?), български просветен деец и публицист
  • Арумъни Михаил Ника, румънски просветен деец[83]
  • Михаил Попев, член на прилепския околийски комитет на ВМОРО
  • Михаил Солунов, ранен македонист и монах в Рилския манастир
  • Михаил Янов (1889 – ?), български лекар, учил медицина в Одеса[84]
  • Мице Козароски (1910 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ

Н

  • Нада Гешоска (1930 – 2003), актриса от Социалистическа република Македония
  • Наталия Мончева, българска революционерка
  • Наум Йочков (? – 1950), доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4][85]
  • Нечо Филип Абаджия, арестуван през август 1903 година, обвинен в „помагане на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[86]
  • Никодим Тисмански (XIV век), църковен деец във Влашко, румънски светец
  • Никола Белагушов, български революционер.
  • Никола Дейков (1862 – 1933), български общественик
  • Никола Дишков (1852 – 1923), български строителен предприемач[54]
  • Никола Здравков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
  • Никола Иванов (1846 – 1868), български революционер
  • Никола Иванов (1883 – ?), завършил химия в Загребския университет в 1912 г.[25]
  • Никола Й. Ачков, учил в Робърт колеж в 1881/1882 година[87]
  • Никола Каранджулов (1880 – 1904), български революционер
  • Никола К. Колищърков (1854 – 1920), български фабрикант и революционер[66]
  • Никола Кондов (около 1850 – 1910), български общественик и предприемач
  • Никола Мърсев, български революционер от ВМОРО
  • Никола Пешков (1881 – 1903), български революционер
  • Никола Смичков, български духовник и общественик
  • Никола Стоянов Николов (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Никола Спиридонов Кусев, български военен деец, подполковник,[88]
  • Никола Трайче Благуше, жител на Битоля, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие“ на българските бунтовници, осъден на 6 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[89]
  • Никола Тренков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[90]
  • Никола Шавкулов (1855 – 1930), български банкер
  • Николай Христов, завършил медицина в Монпелие в 1882 година[19]
  • Нуне Димитров, български революционер, четник на ВМОРО, починал в Гевгели от туберкулоза[91]
  • Нури Неджипоглу (р. 1953), турски съдия

О

П

Thumb
Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • Павел Попдимитриев (1889 – ?), български съдия[64]
  • Панталей Баджов (1860 – 1931), български просветен деец
  • Панталей Иванов Митров (1870 – ?), български офицер, майор[92], завършил право в Брюксел в 1912 година,[93] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[94]
  • Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
  • Пантелей Кусев (1873 – 1928), български военен лекар и революционер
  • Панто Кондов (1865 – ?), български просветен деец
  • Панту Жежка, търговец и общественик, член на българската църковно-училищна община[95]
  • Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
  • Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[75]
  • Парашкева Петрова Тошева (4 септември 1916 - ?), завършила в 1941 година романска филология в Софийския университет[96]
  • Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[97]
  • Петър Николов Ачков (1893 – ?), български адвокат
  • Петър Баев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[98]
  • Петър Илиев (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
  • Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
  • Петър Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Гьоре Спирков[99]
  • Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[100]
  • Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
  • Петър Здравковски (1912 – 1967), югославски партизанин, политик и дипломат
  • Петър Колищърков, български общественик
  • Петър Крапчев (1887 – ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[101]
  • Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[66]
  • Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
  • Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[102]
  • Петър Наумоски (р. 1968), северномакедонски баскетболист
  • Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
  • Петър Саратинов (1865 – 1923), български революционер
  • Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[103][104]

Р

С

Thumb
Спас Колищърков, деец на ВМОРО

Т

  • Тале Горанов (? – 1902), български революционер
  • Тале Мирчев (1872 – ?), български революционер
  • Тале Христов (1878 – 1903), български революционер
  • Тале Чупетров (? – 1906), ръководител на ВМОРО, убит от турци[111]
  • Ташку Пучеря (Anastase, Taşcu Pucerea), арумънски активист в Румъния, политик, префект на окръг Дуростор (Силистра) от 1922 до 1926 г.
  • Теодор Капидан (1879 – 1953), румънски езиковед, академик
  • Тито Беличанец (1946 – ), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
  • Тоде Бъчварчето, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Тоде Диме Терзия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „набавяне на обувки за българските разбойници даване на убежище“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[112]
  • Тоде Найдо Бакал, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 6 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[113]
  • Тоде Спасев, български революционер и общественик
  • Тодор Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[114]
  • Тодор Гавазов, български общественик и революционер
  • Тодор Димитров (1884 – 1938), български учен, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
  • Тодор Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[115]
  • Тодор Найчев, български революционер
  • Тодор Начев, български революционер, четник на Петър Костов – Пашата в 1915 година[116]
  • Тодор Оклев, български революционер, куриер на ВМОРО в Прилепско[117]
  • Тодор Попадамов (1883 – 1960) български революционер
  • Тодор Станков (1875 – 1938) български революционер, радовишки войвода на ВМОРО
  • Тодорка Кондова-Зафировска (1927 – 2003), актриса и режисьорка
  • Тодорка Оровчанец (1914 – 2005), юрист от Социалистическа република Македония
  • Тома Захариев (1884 – 1940), български учен, лесовъд, преподавател Агрономо-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
  • Тома Каранджулов (1870 – 1902), български учител
  • Тоше Проески (1981 – 2007), поппевец от Северна Македония
  • Трайче Тасе, българин, православен, ханджия във Витолище, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на въоръжено нападение против държавния конак в нахията Витолище и против казармата, упортеба на оръжие срещу султанската войска, при която е ранен жандармеристът Абас“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[118]
  • Траян Конов, български общественик
  • Траян Чатлев (? – преди 1895), български учител, преподавал в началните отделения на Солунската българска гимназия в 1880/1881 година[119]

Ф

Х

Ц

Ю

Я

Remove ads

Опълченци от Прилеп

  • Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[124]
  • Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[125]
  • Димитър Трайков (около 1845 – 1917), на 6 май 1877 година постъпва като редник в III рота на V опълченска дружина. Поради заболяване на 21 юни е оставен във Втора серия, на 25 юни е зачислен в XI дружина III рота. Уволнен на 27 юли 1878. След Освобождението живее в София, работи като коминочистач.[126][127]
  • Иван Симеонов, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина[128][129]
  • Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[125]
  • Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[130]
  • Спиро (Спиридон) Христов Дуденов (1846 – 1912), на 4 май 1877 година постъпва в III рота на V опълченска дружина, уволнен на 22 юни 1878. След Освобождението живее в София, където умира.[131]
  • Трайко Иванов, VI опълченска дружина
  • Христо Илиев, IV опълченска дружина[125]
Remove ads

Македоно-одрински опълченци от Прилеп

  • Аце Здравев Костов (1869/1870 - след 1943), зидарт, III отделение, служил в 1-а и нестроевата рота на 10-а прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[132] на 10 март 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България[133]
  • Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[134]
  • Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[135], загинал при Деде баир в сражение със сърбите на 09 юли 1913 г.[3][136]
  • Георги Талев Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[137]
  • Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[138]
  • Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[139]
  • Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 сярска дружина[140]
  • Йордан Трайчев Белагушов-Делов (1894 - 1965[141]), студент по стоматология в Одеса, доброволец в Опълчението, участник в боевете при Шаркьой, 1912.[142] Завършва стоматология в Киев, в 1919 г. отваря първата частна стоматологична клиника в Прилеп.[141]
  • Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[137]
  • Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[137]
  • Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[143]

Починали в Прилеп

  • Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[144]
  • Андрей Василев Таралежков (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[145]
  • Бохос Хачадуров Бохосян (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[146]
  • Васил Кирилов Гогов (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[147]
  • Владимир Попстефанов Димитров (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[148]
  • Герасим Първанов Ценов (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[149]
  • Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[150]
  • Григор Николов Козничански (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[151]
  • Григор Стоицов Вълков (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[152]
  • Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
  • Димитър Славеев (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[153]
  • Димо Петков Димов (? – 1916), български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[30] загинал през Първата световна война[154]
  • Иван Николов (1883 - 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година
  • Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  • Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
  • Коста Димитров Мишев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[155]
  • Крум Симеонов Стоянов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[156]
  • Лазар Обретенов Лазаров (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[157]
  • Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
  • Никола Андреев Мешев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[158]
  • Никола Стефанов Елкин (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[159]
  • Панайот Бобаров Костадинов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[160]
  • Паскал Николов Пумпалов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[161]
  • Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
  • България Ради Петров Футеков (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[162]
  • Сърбия Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
  • България Стефан Димитров Гьошев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[163]
  • България Стефан Елкин Николов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[164]
  • България Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
  • България Стоян Станев Илиев (? – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[165]
  • България Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
  • България Тодор Стоянов Геров (? – 1944), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[166]
  • България Тома Илиев Томов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[167]
  • България Христо Чемков (? – 1898), български революционер
  • България Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
  • Социалистическа федеративна република Югославия Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Социалистическа федеративна република Югославия Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Социалистическа федеративна република Югославия Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
  • България Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  • Сърбия Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник
Remove ads

Свързани с Прилеп

  • България Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[168]
  • България Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[169]
  • България Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
  • България Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[170]
  • България Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[171]
  • България Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[172]
  • България Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[173]
  • България Петър Ненков, български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
  • България Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[174]
  • България Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[175]
  • България Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads