Прилепчани
Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Прилеп
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я







А
Абдула Мустафа, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане с продаване на оръжие на българските бунтовници“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[1]
Алекса Кондев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[2]
Алекса Ламьов (? – 1903), български революционер от ВМОРО[3]
Алекса Нун. Чернов (? – 1903), български революционер от ВМОРО[3]
Алекси Димитров Кусев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
Александър Ивановски – Карадаре (р. 1943), северномакедонски художник
Александър Лепавцов (1935 – 2008), политик и журналист от Северна Македония с българско национално съзнание
Александър Пазов, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
Александър Пепелюгов, прилепски селски войвода на ВМОРО, убит от турци[5]
Александър Спирков (1874 – 1903), български революционер;
Александър Спирковски (1932 – 2011), югославски офицер, генерал-полковник
Александър Хаджипанов (1875 – 1900), български революционер
Александър Бошковски (р.1933), генерал-майор от СФРЮ
Алекси Колищърков, член Прилепския околийски комитет на ВМОРО в 1907 година[6]
Алекси Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[7]
Али Фетхи Окяр (1880 – 1943), турски дипломат, военен и политик, министър-председател на Турция
Ана Тошева (1888 – ?), българска просветна деятелка, учителка по ръкоделие в Скопие, Солун и други. Участничка в самодейния хора на Кукушката секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“[8]
Анастасия Шопчева, българска просветна деятелка и революционерка
Анастас Христов (1876 – 1913), български общественик и юрист, директор на Прилепското българско училище
Ангел Хаджиилиев (около 1800 – 1880), български възрожденец
Андон Раев (1869 – 1928), български революционер от ВМОРО
Антина Г. Ацева, българска учителка, преподавала в костурското село Горенци[9]
Андон Ристе Брашнар, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
Антон Кусев (1860 – 1924), български военен
Антон Митров, български духовник
Антон Тошев (1876 – ?), български революционер
Аспарух Миников, български юрист и публицист, деец на ВМРО
Атанас Бадев (1860 – 1908), български музикален деец
Атанас Иванов (1874 – 1956), български просветен деец и революционер
Атанас Конев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
Атанас Лютвиев (1885 – 1912), български просветен деец и революционер
Атанас Мурджев (1875 – 1944), български революционер
Атанас Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „подготвяне на потребните работи за българския комитет и ръководил неговите активности“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
Аце Янов (1855 – ?), български общественик
Б
Благой Л. Балабанов (? – 1920), български учител, убит от сърбите в родния си град[3]
Благоя Корубин (1921 – 1995), югославски партизанин и филолог и деец на НОВМ
Благоя Попоски (1917 – 1980), югославски партизанин и политик и деец на НОВМ
Благоя Ристески (1949 – 2004), писател от Северна Македония
Благоя Талески (1924 – 2001), югославски политик
Божидар (Даре) Джамбаз (1911 – 1981), деец на НОВМ
Божидар Тошев (1911 – ?), български учен
Борис Андонов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
Борис Гьорче Каракаш, арестуван през август 1903 година, обвинен в „помагане на българскинте бунтовници и събиране на пари“, осъден на 15 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]
Борис Мончев (1881 – 1942), български революционер
Борис Стояноски (р. 1941), югославски офицер, генерал-майор от Северна Македония
Борис Сугарев (1878 – 1903), български революционер от ВМОК
Борис Янчулев (1898 – ?), български икономист
Борко Лазески (1917 – 1993), югославски художник
Боро Митрикески (1927 – 2018), скулптор от Република Македония, академик
Борко Темелковски (1919 – 2001), югославски политик
Борка Талески (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Боян Ачков (1872 – ?), български революционер и македоно-одрински опълченец
Боян Барлаков (1881 – след 1943), български революционер от ВМОРО
Боян Милчинов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал при Никодин[3]
Бранко Смичков, български общественик
В
Вангел Кетов, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[14]
Васил Дундов (1898 – 1964), български общественик, деец на Македонската патриотична организация
Васил Здравев, български адвокат[15], политик, народен представител[16]
Васил Крапчев (1844 – ?), български общественик
Борис Мончев (1847 – 1913), български революционер
Васил Оклев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[17]
Василка Неделчева Минчева (1897 – ?), учителка, в 1929 г. заминава за СССР при мъжа си, политемигрант, избягал в 1925 г. от остров Света Анастасия, работи като секретарка в КУНМЗ, в 1941 г. се връща в България, оставя спомени[18]
Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
Виктория Колищъркова, българска учителка
Виктория Михайлова, българска учителка и революционерка
Виктория Хаджиилиева (1883 – ?), завършила педагогика в Загребския университет в 1905 година[19]
Владимир Карамфилов (1877 – 1943), български революционер и просветен деец
Владимир Куситасев (1882 – 1904), български революционер
Владимир Милчинов (1879 – 1939), български революционер[3]
Владимир Лютвиев (? – 1912), български революционер
Владимир Перев (1945 – ), българин, журналист от Северна Македония
Влатко Стефановски джаз и рок музикант от Северна Македония
Веле Самак (р.1974) – политик от Северна Македония
Владо Тасевски (1916 – 1943) – югославски партизанин и деец на НОВМ
Волче Наумчески (1916 – 1980), писател от Социалистическа Северна Македония
Г
Гавраил Димков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[20]
Гьорче Браилов – Перничарот, български революционер от ВМОРО
Георги Белазелков, български революционер от ВМОРО
Георги Гагалев (1880 – 1915), български революционер от ВМОРО
Георги Грашев (1878 – 1934), български революционер
Георги Дамев (1886 – 1946), български духовник и просветен деец
Георги Зердев, български учител и революционер
Георги (Гьорче) Колищърков, български учител[21]
Георги Кондов (1888 – 1935), български общественик
Георги Корубинов (1873 – 1902), български революционер
Георги Кусев (1860 – 1931), български индустриалец
Георги Минов (1892– 1927), български революционер и емигрантски деец в САЩ
Георги Мончев (1883 – 1913), български революционер
Георги Неделков (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[22]
Георги Оровчанец (1951 – ), политик от Северна Македония, депутат и председател на Нова алтернатива
Георги Пешков (? – 1913), български революционер
Поп Йорги Попдимитри, българин, православен, духовен водач на българска група, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „подготвяне на потребностите на българския комитет и ръководил неговите активности“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
Георги Смичков, български просветен деец
Георги Раев (1866 – 1946), български просветен деец
Георги Талев (1883 – 1955), български революционер
Георги Трайков (1863 – 1930), български търговец и общественик, починал в София[23]
Георги Трайчев (1869 – 1943 или 1945), български революционер, учител и публицист
Георги Чкатров, български лекар и общественик
Георги Шивачев, български духовник и революционер
Гьорче Петров (1865 – 1921), български революционер, водач на ВМОРО
Григор Велков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал в Кичевско[3]
Григор Илиев, завършил с втория випуск Солунската българска мъжка гимназия в 1887 г.[24] и инженерство в Лозанския университет в 1895 г.[25]
Григор Кондов (? – 1913), български просветен деец
Григор Кръстев, български революционер
Григор Кюркчиев (1865 – 1925), български генерал
Григор Милчинов, български революционер, терорист от ВМРО
Григор Попов (1862 – 1917), български революционер, член на ЦК на ВМОРО
Григор Ракиджиев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
Григор Хаджикочев, български революционер, член на ВМОРО, жив към 1918 година[26]
Григорий Акиндин, византийски богослов
Гойко Секуловски (1925 – ?), югославски политик и спортен деятел
Гьоре Дамевски (1922 – 1995), югославски партизанин и деец на НОВМ
Глигор Тофоски (1909 – 1976), политик от Социалистическа Северна Македония
Горан Сугарески (1973 – ), политик от Северна Македония
Горанчо Котески (1965 – ), генерал от Северна Македония
Гьоре Велковски (1919 – 1950), югославски партизанин и деец на НОВМ
Гьоре Гьорески (1926 – 1978), югославски партизанин и деец на НОВМ
Д
Даме Христов Хаджикочов или Хаджикочев (1873 - след 1943), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[27]
Дамян Кондов, български банкер в Солун, общественик
Даме Кочо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „участие в убийството на Грозда от Прилеп, убита поради обвинението, че е разкрила тайните на българските бунтовници“, осъден от Наказателния апелативен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[28]
Дамян Симидчиев (1870 – ?), български фармацевт, завършил в 1899 година фармация в Лиеж[29]
Данаил Бонболов, завършил с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия в 1904 г.[30] и инженерство в Гентския университет в 1910 година[31]
Данаил Зердев (1886 – 1968), български свещеник и общественик
Данаил Зойчев, български революционер
Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
Димитър Грозданов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[32]
Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик
Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[33]
Димитър Лепавцов, български възрожденски деец
Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[35]
Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[36]
Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[37]
Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
Димко Б. Чергов (? – 1895), четник от ВМОРО, загинал в Паланечко[3]
Димко Газдов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Ножот[3]
Димко Г. Сливянов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Беловодица[3]
Димко Гърданов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Ореховец[3]
Димко К. Чавлев (? – 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците[3]
Димко Цветанов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци[3]
Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
Димшо Хаджиилиев, член на Българската прилепска община към 1866 г.[38]
Дона Илиева, българска художничка[39][40]
Донка Стършенова (1884 – ?), българска просветна деятелка и революционерка
Донка Чешмеджиева, българска просветна деятелка и революционерка
Дончо Северков (? – 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните[3]
Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[41]
Е
Евгения Янчулева (1875 – ?), българска просветна деятелка
Ж
Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
Живко Василев Крапчев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[42]
З
Захария Манасиева, българска учителка
Захария Мирчева-Грашева (1869 – 1956), българска учителка
И
Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
Иван Белазелков (1877 – ?), български революционер[43][44]
Иван Бомболов, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1888/1889 година[45]
Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
Иван Димитров (1882 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Климент Групчев[46]
Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
Иван Димитров Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[41]
Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[47]
Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[48]
Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[49]
Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
Иван Т. Бояджиев (? – 1907), легален деец на ВМОРО, убит от сърбите в 1927 година[3]
Иван Траянов Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[25]
Иван Христов Пиперков, български общественик, запасен офицер
Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
Илия Дамянов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[50]
Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
Илия Христов Дундов, български предприемач
Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[51][52]
Илия Минов (? – 1912), български революционер
Илия Ристе Терзия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[53]
Илия Спирков (1877 – ?), български юрист, общественик и предприемач
Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[54] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[55] погребан в София
Илия Т. Скоприев (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[3]
Илия Тр. Иванов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[3]
Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[56]
Илия Чкорев (1880 – ?), български революционер
Илия Янакиев Кундураджиев (Кундурджиев), български военен деец, подполковник[57][58]
Ицо Мойсо Ракиджията, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
Й
Йован Котев, българин, православен, международен търговец, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
хаджи поп Йован Попадам, българин, православен, от махалата Поп Йорги, духовен водач на българска група, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „подготвяне на потребностите на българския комитет и ръководил неговите активности“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[60]
Йованче Хаджимитре Бурмутчия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
Йордан Ацев, български просветен деец и революционер
Йордан Ачков (1877 – 1940), български общественик
Йордан Попев – Варошлия (? – 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражението при Чанище[3]
Йордан Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[61]
Йордан Гавазов (1868 – 1898), български революционер
Йордан Грабулоски (1925 – 1986), скулптор от Социалистическа република Македония
Йордан Йосифов Калайджията, български революционер, деец на ВМОРО в Гевгели[62]
Йордан К. Митров (1870 – ?), български лекар
Йордан Кусев (1861 – 1947), български учител
Йордан Мирчев (1874 – ?), български учител и политик
Йордан Наумов (1870 – ?), български офицер, генерал-майор
Йордан Николов (1884 – 1917), български просветен деец, директор на Солунската девическа гимназия
Йордан Попкостадинов, български революционер и учител
Йордан Русев, български общественик, председател на Прилепската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[63]
Йордан Томев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
Йордан Тренков (1880 – 1960), български революционер
Йордан Цветанов – Орде, български революционер
Йордан Чкатров (1898 – 1946), български революционер
Йордан Христов, български съдия[64]
Йордан Шияков (1870 – 1927), български революционер
К
Калиник Грабулович (? – след 1843), архимандрит, починал в Дечани[65]
Кети Смилеска (р. 1974), северномакедонска икономистка и политик
Кирил Янчулев (1896 – 1961), български генерал
Киро Гаврилоски (1918 – 1944), югославски партизанин
Кирил Георгиевски (1910 – 1986), югославски партизанин
Кирил Кръстевски (1909 – 1965), югославски партизанин
Кирил Янчулев (1889 – 1961), български военен деец, генерал-майор
Козма Георгиев (1870 - 1940), български свещеник, просветен деец и революционер
Коле Чашуле (1921 – 2009), югославски партизанин, политик и македонски писател
Коне Самарджиев (1854 – 1912), български книжар и издател
Константин Иванов (1872 – ?), български революционер
Константин Кондов (1874 – 1929), български революционер
Константин Куситасев (1900 – 1955), български лекар и общественик, починал в София[66]
Константин Небреклиев (1851 – ?), български общественик
Константин Пазов (1872 – 1949), български офицер и общественик
Константин Поменов (1850 – 1913), български политик, депутат, журналист, министър на правосъдието
Коста Дуков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
Коста Трайчев Белагушов, български революционер от ВМОРО. [67]
Коста Попспирков, български предприемач
Коста Тошев (1870 - след 1943), български революционер
Коста Църнушанов (1903 – 1996), български просветен деятел
Костадин Дингов (около 1815 – 1895), български възрожденски деец, учител, свещеник и общинар
Коте Пазов (1826 – 1901), български просветен деец и общественик
Коце Ковилов (1878 – ?), български революционер
Коце Солунски (1922 – ), писател от Северна Македония
Кочо Китановски (1927 – 1994), политик от Социалистическа Северна Македония
Кочо Колищърков, български учител и революционер, четник на ВМОРО
Кочо Смичков, български общественик
Крис Иванов, български емигрантски деец, президент на МПО
Крум Цървенков (1903 – ?), български просветен деец, в 1926 година завършил химия в Софийския университет[68].
Круме Волнаровски (1909 – 1944), югославски партизанин
Круме Кепески (1908 – 1988), граматик на македонския литературен език
Кръсте Кебапчиев (Кръсто Кобапчията) (? – 1905), четник и войвода на ВМОРО, убит в сражение с турци в Кочанско[3][69]
Кръсте Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[70]
Кръсте Цървенковски, македонски югославски комунистически лидер
Кръстьо Гермов (1875 – ?), български революционер, югославски политик
Кръсто Славов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[71]
Кузман Йосифовски (1915 – 1944), югославски партизанин
Крум Тошев (1912 – 1976), учен от Социалистическа република Македония
Л
Лазар Лазаров (1889 – 1974), български художник
Лазар Нанчев, български архитект, автор на емблематични сгради в Пловдив
Лиляна Поповска (р. 1956), македонски политик
Лифор Ицо, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
Люба Грашева, българска обществена деятелка, секретарка на Прилепската женска дружба в София (1925)[72], една от основателките на Македонския женски съюз (1926)[73]
Люба Кулева, българска просветна деятелка
Любен Пауновски (р. 1958), македонски политик
Любен Георгиевски (1925 – 2009), югославски партизанин и деец на НОВМ
Любен Лапе (1910 – 1985), югославски историк
Любен Яндрейевски (1927 – 2009), югославски партизанин, генерал-майор
М
Мара Маркова Димитрова – Роза (1918 – 1944), българска партизанка[74]
Мария Н. Ачкова, завършила в 1910 година акушерство в Одеса[75]
Мария Зердева, българска учителка
Мария Пепелюгова, българска революционерка
Марко Цепенков (1829 – 1920), български писател и фолклорист
Марян Радески (1996 – ), северномакедонски футболист
Методи Бекяров, български просветен деец
Методий Кусев (1838 – 1922), български екзархийски митрополит
Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
Методи Лепавцов (1905 – 1983), художник от Северна Македония
Методи Поповски (1902 – 1957), югославски партизанин
Методия Симоновски (р. 1927), поет и музиколог от Северна Македония
Методия Стефановски (1926 – ), югославски партизанин и политик от СРМ
Милан Даме, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „участие в убийството на Грозда от Прилеп, убита поради обвинението, че е разкрила тайните на българските бунтовници“, осъден от Наказателния апелативен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[28]
Милан Димев – Контика (1871 – 1909), български революционер от ВМОРО[76]
Милан Кимов, български просветен деец и революционер
Милан Кондов (1874 – ?), български юрист, в 1900 година завършил право в Софийския университет[77]
Милан Конев (1881 – 1923), български духовник и революционер
Милан Кусев, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1894/1895 година, когато завършва[78]
Милан Небреклиев, български общественик
Милан Николов (1878 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[79]
Милан Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[80]
Милан Костов Шосев (1882 – 1940), български ботаник[54][81]
Миле Корубин (1922 – 2000), художник от Северна Македония
Миле Неделковски (1935 – 2020), български писател от Северна Македония
Миле Янакиевски (1978 – ), македонски политик, министър на транспорта
Мирче Клотук – към 1877 – 1878 година е единственият български ханджия в Солун, малко след това е изпратен на заточение заедно с Никола Бъчваров, Димитри Влаха и Коста Манук.[82]
Мирчо Кочов (1865 – 1935), български революционер
Михаил Диме Кафеджия, арестуван през август 1903 година, обвинен в „опит за убийство на полковника, каймакамина и други служители и започване на бунт“, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
Михаил Иванов (1866 – 1924), български учен, лекар
Михаил Конев, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 3 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[59]
Михаил Копанов (1880 – ?), български просветен деец и публицист
Михаил Ника, румънски просветен деец[83]
Михаил Попев, член на прилепския околийски комитет на ВМОРО
Михаил Солунов, ранен македонист и монах в Рилския манастир
Михаил Янов (1889 – ?), български лекар, учил медицина в Одеса[84]
Мице Козароски (1910 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Н
Нада Гешоска (1930 – 2003), актриса от Социалистическа република Македония
Наталия Мончева, българска революционерка
Наум Йочков (? – 1950), доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4][85]
Нечо Филип Абаджия, арестуван през август 1903 година, обвинен в „помагане на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[86]
Никодим Тисмански (XIV век), църковен деец във Влашко, румънски светец
Никола Белагушов, български революционер.
Никола Дейков (1862 – 1933), български общественик
Никола Дишков (1852 – 1923), български строителен предприемач[54]
Никола Здравков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
Никола Иванов (1846 – 1868), български революционер
Никола Иванов (1883 – ?), завършил химия в Загребския университет в 1912 г.[25]
Никола Й. Ачков, учил в Робърт колеж в 1881/1882 година[87]
Никола Каранджулов (1880 – 1904), български революционер
Никола К. Колищърков (1854 – 1920), български фабрикант и революционер[66]
Никола Кондов (около 1850 – 1910), български общественик и предприемач
Никола Мърсев, български революционер от ВМОРО
Никола Пешков (1881 – 1903), български революционер
Никола Смичков, български духовник и общественик
Никола Стоянов Николов (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО
Никола Спиридонов Кусев, български военен деец, подполковник,[88]
Никола Трайче Благуше, жител на Битоля, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие“ на българските бунтовници, осъден на 6 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[89]
Никола Тренков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[90]
Никола Шавкулов (1855 – 1930), български банкер
Николай Христов, завършил медицина в Монпелие в 1882 година[19]
Нуне Димитров, български революционер, четник на ВМОРО, починал в Гевгели от туберкулоза[91]
Нури Неджипоглу (р. 1953), турски съдия
О
Ордан Михайловски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
П

Павел Попдимитриев (1889 – ?), български съдия[64]
Панталей Баджов (1860 – 1931), български просветен деец
Панталей Иванов Митров (1870 – ?), български офицер, майор[92], завършил право в Брюксел в 1912 година,[93] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[94]
Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
Пантелей Кусев (1873 – 1928), български военен лекар и революционер
Панто Кондов (1865 – ?), български просветен деец
Панту Жежка, търговец и общественик, член на българската църковно-училищна община[95]
Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[75]
Парашкева Петрова Тошева (4 септември 1916 - ?), завършила в 1941 година романска филология в Софийския университет[96]
Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[97]
Петър Николов Ачков (1893 – ?), български адвокат
Петър Баев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[98]
Петър Илиев (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
Петър Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Гьоре Спирков[99]
Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[100]
Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
Петър Здравковски (1912 – 1967), югославски партизанин, политик и дипломат
Петър Колищърков, български общественик
Петър Крапчев (1887 – ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[101]
Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[66]
Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[102]
Петър Наумоски (р. 1968), северномакедонски баскетболист
Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
Петър Саратинов (1865 – 1923), български революционер
Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[103][104]
Р
Райна Поменова-Ковачева (1880 – 1967), българска оперна певица
Рампо Спиров (1884 – 1969), български революционер
Ристо Калчевски (1933 – 1989), художник от Социалистическа република Македония
Ристо Зердески (1906 – 1970), актьор от Социалистическа република Македония
С

Славко Попантовски (1913 – 1997), югославски партизанин, професор
Сотир Гулески (1917 – 1985), писател от Социалистическа република Македония
Сотир Г. Мицаков (1900 – ?), български юрист, ранен при Атентатът в църквата „Света Неделя“
Сотир Нанев (1895 – 1944), български офицер и мемоарист
Сотир Пепелюгов, български военен деец, полковник
Спас Колищърков, български революционер от ВМОРО
Спас Лепавцов, активист на македонската емиграция в България
Спасе Арсов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[105]
Спасе Мирчев, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов[106]
Спиридон Мирчев (1866 – 1953), български просветен деец
Спиридон Казанджиев (1858 – 1943), български лекар и аптекар, отворил една от първите аптеки в Солун[107]
Спиро Петров (? – 1903), български революционер
Спиро Тошев (1887 – 1971), български революционер
Спиро Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Ничев[108]
Стефан Базерковски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Стефан Зографов, български учител в Прилеп между 1872 – 1877 година[109]
Стефан Кузманов (1892 – ?), български общественик, юрист, в 1923 година завършил право в Софийския университет[110].
Стефан Николов (1859 – 1915), български революционер и военен
Стефан Янчулев (1900 – ?), български публицист и журналист
Стойна Иванова Бавчанка (1845 – 1927), деятелка на ВМОРО, починала в София
Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
Т
Тале Горанов (? – 1902), български революционер
Тале Мирчев (1872 – ?), български революционер
Тале Христов (1878 – 1903), български революционер
Тале Чупетров (? – 1906), ръководител на ВМОРО, убит от турци[111]
Ташку Пучеря (Anastase, Taşcu Pucerea), арумънски активист в Румъния, политик, префект на окръг Дуростор (Силистра) от 1922 до 1926 г.
Теодор Капидан (1879 – 1953), румънски езиковед, академик
Тито Беличанец (1946 – ), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
Тоде Бъчварчето, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
Тоде Диме Терзия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „набавяне на обувки за българските разбойници даване на убежище“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[112]
Тоде Найдо Бакал, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на провокации и подтикване към затваряне на дюкяните на християнското еснафско население в Прилеп“, осъден от Извънредния съд на 6 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[113]
Тоде Спасев, български революционер и общественик
Тодор Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[114]
Тодор Гавазов, български общественик и революционер
Тодор Димитров (1884 – 1938), български учен, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
Тодор Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[115]
Тодор Найчев, български революционер
Тодор Начев, български революционер, четник на Петър Костов – Пашата в 1915 година[116]
Тодор Оклев, български революционер, куриер на ВМОРО в Прилепско[117]
Тодор Попадамов (1883 – 1960) български революционер
Тодор Станков (1875 – 1938) български революционер, радовишки войвода на ВМОРО
Тодорка Кондова-Зафировска (1927 – 2003), актриса и режисьорка
Тодорка Оровчанец (1914 – 2005), юрист от Социалистическа република Македония
Тома Захариев (1884 – 1940), български учен, лесовъд, преподавател Агрономо-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
Тома Каранджулов (1870 – 1902), български учител
Тоше Проески (1981 – 2007), поппевец от Северна Македония
Трайче Тасе, българин, православен, ханджия във Витолище, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на въоръжено нападение против държавния конак в нахията Витолище и против казармата, упортеба на оръжие срещу султанската войска, при която е ранен жандармеристът Абас“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[118]
Траян Конов, български общественик
Траян Чатлев (? – преди 1895), български учител, преподавал в началните отделения на Солунската българска гимназия в 1880/1881 година[119]
Ф
Фания (Фана) Мързенска, българска учителка.
Филип К. Бурмев (1869 – 1959), български химик[37]
Х
Харалампи Грашев (1869 – 1938), български общественик
Харалампи Джуров (? – 1900), български революционер от ВМОРО
Харалампи Пешков (1877 – 1902), български революционер
Харалампи Попов, български учител
Христо Ачев (1876 – ?), учител в Солунската българска мъжка гимназия от 1909 до 1913 година, в 1914 година завършил математика и физика в Софийския университет,[120] по-късно е инспектор на полицията в Министерството на вътрешните работи[121]
Христо Димчев (1887 – 1963), български юрист
Христо Колчаков, български просветен деец
Христо Конев Филипов (1882 – след 1943), български революционер
Христо Логотет (1775/1780 – около 1850), български общественик
Христо Милчинов, български революционер
Христо Оклев (? – 1903), български революционер
Христо Пантев (1887 – ?), български юрист,[122] в 1926 година председател на Прилепското благотворително братство[123]
Христо Тасламичев, български строител
Ц
Цветанка Сенокозлиева (1875 – 1906), българска учителка и революционерка
Ю
Юрдан Иванов (1862 – 1907), български публицист, историк, библиограф, публицист и финансист
Юрдан Колчаков (1865 – ?), български военен деец
Я
Яшар Ахмедовски (р. 1964), сръбски певец
Яким (Кимо) Дейков, български общественик и едър търговец
Remove ads
Опълченци от Прилеп
Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[124]
Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[125]
Димитър Трайков (около 1845 – 1917), на 6 май 1877 година постъпва като редник в III рота на V опълченска дружина. Поради заболяване на 21 юни е оставен във Втора серия, на 25 юни е зачислен в XI дружина III рота. Уволнен на 27 юли 1878. След Освобождението живее в София, работи като коминочистач.[126][127]
Иван Симеонов, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина[128][129]
Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[125]
Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[130]
Спиро (Спиридон) Христов Дуденов (1846 – 1912), на 4 май 1877 година постъпва в III рота на V опълченска дружина, уволнен на 22 юни 1878. След Освобождението живее в София, където умира.[131]
Трайко Иванов, VI опълченска дружина
Христо Илиев, IV опълченска дружина[125]
Remove ads
Македоно-одрински опълченци от Прилеп
Аце Здравев Костов (1869/1870 - след 1943), зидарт, III отделение, служил в 1-а и нестроевата рота на 10-а прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[132] на 10 март 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България[133]
Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[134]
Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[135], загинал при Деде баир в сражение със сърбите на 09 юли 1913 г.[3][136]
Георги Талев Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[137]
Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[138]
Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[139]
Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 сярска дружина[140]
Йордан Трайчев Белагушов-Делов (1894 - 1965[141]), студент по стоматология в Одеса, доброволец в Опълчението, участник в боевете при Шаркьой, 1912.[142] Завършва стоматология в Киев, в 1919 г. отваря първата частна стоматологична клиника в Прилеп.[141]
Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[137]
Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[137]
Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[143]
Починали в Прилеп
Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[144]
Андрей Василев Таралежков (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[145]
Бохос Хачадуров Бохосян (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[146]
Васил Кирилов Гогов (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[147]
Владимир Попстефанов Димитров (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[148]
Герасим Първанов Ценов (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[149]
Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[150]
Григор Николов Козничански (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[151]
Григор Стоицов Вълков (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[152]
Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
Димитър Славеев (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[153]
Димо Петков Димов (? – 1916), български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[30] загинал през Първата световна война[154]
Иван Николов (1883 - 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година
Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
Коста Димитров Мишев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[155]
Крум Симеонов Стоянов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[156]
Лазар Обретенов Лазаров (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[157]
Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
Никола Андреев Мешев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[158]
Никола Стефанов Елкин (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[159]
Панайот Бобаров Костадинов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[160]
Паскал Николов Пумпалов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[161]
Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
Ради Петров Футеков (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[162]
Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
Стефан Димитров Гьошев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[163]
Стефан Елкин Николов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[164]
Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
Стоян Станев Илиев (? – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[165]
Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
Тодор Стоянов Геров (? – 1944), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[166]
Тома Илиев Томов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[167]
Христо Чемков (? – 1898), български революционер
Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник
Remove ads
Свързани с Прилеп
Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[168]
Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[169]
Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[170]
Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[171]
Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[172]
Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[173]
Петър Ненков, български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[174]
Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[175]
Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads