Списък на нобеловите лауреати

Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia

Списък на нобеловите лауреати
Remove ads

Нобеловите награди (на шведски: Nobelpriset, на норвежки: Nobelprisen) се присъждат ежегодно от Шведската кралска академия на науките, Шведската академия, Каролинския институт и Норвежкия Нобелов комитет на лица и организации, които имат изключителен принос в областта на химията, физиката, литературата, мира и физиологията или медицината.[1] Наградите са създадени със завещанието на Алфред Нобел от 1895 г., което диктува наградите да се администрират от фондация „Нобел“. Допълнителна награда в памет на Алфред Нобел е учредена през 1968 г. от Sveriges Riksbank (централната банка на Швеция) за изключителен принос в областта на икономиката. Всеки носител на наградата, наричан „нобелов лауреат“, получава златен медал, диплома и парична сума, чийто размер се определя ежегодно от фондация „Нобел“.[2]

 

Thumb
Нобеловите лауреати за 2012 г. – Алвин Рот, Брайън Кобилка, Робърт Лефковиц, Дейвид Уайнленд и Серж Арош – по време на церемонията
Remove ads

Лауреати

Между 1901 г. и 2017 г. Нобеловите награди и Нобеловата мемориална награда за икономически науки са присъдени 585 пъти на 923 души и организации. Тъй като някои от лауреатите получават Нобелова награда повече от веднъж, това прави общо 892 души (включително 844 мъже, 48 жени) и 24 организации.[3] Шестима Нобелови лауреати не получават разрешение от техните правителства да приемат Нобеловата награда. Адолф Хитлер забранява на четирима германци, Рихард Кун (химия, 1938 г.), Адолф Бутенант (химия, 1939 г.), Герхард Домаг (физиология или медицина, 1939 г.) и Карл фон Осиецки (мир, 1936 г.) да приемат своите Нобелови награди. Китайското правителство забранява на Лиу Сяобо да приеме своята Нобелова награда (за мир, 2010 г.)[4], а правителството на Съветския съюз оказва натиск върху Борис Пастернак (литература, 1958 г.) да откаже наградата си. Лиу Сяобо, Карл фон Осиецки и Аун Сан Су Чи получават Нобеловата си награда, докато са в затвора или в ареста.[5] Двама нобелови лауреати, Жан-Пол Сартър (литература, 1964 г.) и Ле Дък Тхо (мир, 1973 г.), отказват наградата – Сартър отказва наградата, тъй като отказва по принцип отказва официални почести, а Тхо отказва наградата поради ситуацията, в която се намира Виетнам по това време.

Седем лауреати са получавали повече от една награда; от седемте, Международният комитет на Червения кръст е получавал Нобелова награда за мир три пъти, повече от всеки друг човек или организация.[6] ВКБООН е носител на Нобелова награда за мир два пъти. Също така Нобеловата награда за физика е присъждана два пъти на Джон Бардийн, както и Нобеловата награда за химия е присъждана два пъти на Фредерик Сангър и Карл Бари Шарплес. Двама нобелови лауреати са наградени два пъти, но не в една и съща област: Мария Кюри (физика и химия) и Лайнъс Полинг (химия и мир). Сред 892-мата Нобелови лауреати 48 са жени; първата жена, получила Нобелова награда, е Мария Кюри, която получава Нобелова награда за физика през 1903 г.[7] Тя е и първият човек, който получава две Нобелови награди, като втората награда е за химия, връчена през 1911 г.[6]

Remove ads

Списък на лауреатите

Повече информация Година, Физика ...
Remove ads

50-годишно правило за поверителност

Комисията не съобщава имената на номинираните нито на медиите, нито на самите номинирани. Доколкото конкретни имена често се появяват в ранните прогнози за това кой ще получи наградата през дадена година, това е или чиста спекулация, или вътрешна информация от лицето или хората, които са изпратили номинацията. След петдесет години базата данни с номинации, поддържана от Нобеловия комитет, става достъпна за обществеността.[13]

Вижте също

Бележки

  1. Наградата е създадена през 1968 г.
  2. През 1938 и 1939 г. правителството на Германия не позволява на трима отличени германци да приемат своите Нобелови награди. Това са Рихард Кун, нобелов лауреат за химия през 1938 г.; Адолф Бутенант, нобелов лауреат за химия през 1939 г., и Герхард Домаг, нобелов лауреат за физиология или медицина през 1939 г. По-късно те получават дипломите и медалите си, но не и паричната награда.[6]
  3. През 1948 Нобелова награда за мир не е връчена. Според уебсайта на Нобеловата фондация е било планирано да се връчи на Махатма Ганди, но заради убийството му по-рано същата година е взето решение в негова чест да не бъде връчвана изобщо.[9]
  4. През 1958 роденият в Русия писател Борис Пастернак е принуден да откаже Нобеловата награда за литература под натиск от съветското правителство.[6]
  5. През 1964 г. Жан-Пол Сартър отказва да приеме Нобеловата награда за литература, както последователно е отказвал всички официални почести в миналото.[6]
  6. През 1973 г. Ле Дък Тхо отказва Нобеловата награда за мир с аргумента, че не я заслужава, защото макар да помага в преговорите за Парижките мирни споразумения (за прекратяване на огъня във Виетнамската война), до действителен договор за мир не се стига.[10]
  7. През 2010 г. Лиу Сяобо е препятстван да получи Нобеловата награда за мир, тъй като е осъден на 11 години затвор от китайските власти.[11][6]
  8. Връчването на Нобеловата награда за литература за 2018 г. е отложено за 2019 г. заради скандали в Шведската академия.[12]
Remove ads

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads