Мъглен (област)

Мъглен, Меглен, Мъгленско/Мегленско или Българо-Меглен^[1] (на гръцки: Μογλενά, Моглен̀а или Αλμωπία, Алмоп̀ия, на турски: Karacova, Караджова) е историко-географска и административна област (дем) в Централна Македония, Гърция. Областта представлява изключително красива котловина, оградена от планините Нидже (Ворас) от запад, Кожух (Дзена) от север и Паяк (Пайко) от изток. През котловината тече река Мъгленица (Могленицас) със своите многобройни притоци.

Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.

---

Дем Мъглен Δήμος Αλμωπίας
Дем в Република Гърция
Мъглен от сателит – на изток планината Паяк, на север Кожух, на запад - Нидже
Дем Мъглен на картата на Централна Македония
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Географска област	Мъглен
Център	Съботско
Селища	44
Население	29 354 души (2001)
Телефонен код	23840-2
Пощенски код	584 00
Официален сайт	www.dimosalmopias.gov.gr
Мъглен в Общомедия

История

В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите — според древногръцката митология народ от гиганти.

През VI-VII век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. Предполага се, че след завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 971 година българският патриарх Герман за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий II. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези. След 1018 година Мъглен е седалище на митрополит на Охридската архиепископия.^[2]

Крепостта Мъглен

Фрагмент от крепостта

През 1205 година българският цар Калоян отново превзема крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен II ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.

Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на XVIII век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:

„

Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха... И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето... Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония... Турците в Карайоваси се предполага, че в по-голямата си част са ислямизирани българи.[3]

“

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Моглина е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.^[4]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„

Караджа оваси или Черната страна е населена... с българи вероотстъпници.[5]

“

В края на XIX век областта е населена предимно от българи християни, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза. Българите в Мъглен се наричат пуливаковци или долнополенци^[6].

В 1906 година областта е превърната в каза Караджаоваси с ценър Съботско, в която влиза цялата област без Лесково и Тушин. Българското просветно дело започва да се развива в Мъглен в началото на 1860-те години с откриването на българско училище в Саракиново. По български данни към 1909 година по време на Младотурския режим в областта живеят 48 928 души, от които 27480 българи мохамедани и 9370 власи. В областта има 21 основни български училища и едно класно в Съботско. Учениците са 1026-750 момчета и 276 момичета. Църквите, в които се служи на български са 20, а екзархийските свещеници – 26.^[7]

След Междусъюзническата война през 1913 година Мъглен остава в Гърция. По време на Първата световна война Мъглен се намира непосредствено до фронтовата линия на Македонския (Южния) фронт. Селата Сборско (днес Певкото) и Тушин (днес Аетохори) са разрушени при военните действия, а жителите им се преселват в различни части на териториите под българско управление - Тиквеш, Гевгелийско, Горна Джумая, Стара Загора и други. След войната част от власите също се изселват — най-вече в Южна Добруджа. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Изселилите се от Мъглен мюсюлмани са заселени от турското правителство предимно в района на Анталия и Ъспарта.

Влахомъглен

Карта на Влахомъглен

В най-североизточната част на областта по горното течение на Голема река и по западните и източните склонове на планината Паяк са разположени няколко села, които образуват областта Влахомъглен (или Влахомеглен, на гръцки Βλαχομογλενά). Влашките мъгленски села са Нъте (Нотия), Лугунци (Лангадия), Бериславци (Периклия) и Ошин (Архангелос), но географски Влахомъглен излиза извън географските граници на Мъглен и обхваща и селата Люмница (Скра), Купа, Ливада (Ливадия), Църна река (Карпи) и Баровица (Кастанери) от дем Пеония, както и Хума, Серменин и Конско от община Гевгели на Северна Македония.

Тези села традиционно са населени с власи християни, а едно от тях — Нъте в 1759 година е потурчено. Мъгленорумънският или езикът на мъгленските власи — мъгленорумъните се отличава значително от езика на останалите македонски власи, които са арумъни. Арумъни са и жителите на Ливада. Някои учени говорят за влияние на българския език и по-конкретно на някои родопски говори върху мъгленорумънския говор. Според тези автори власите в Меглен са се преселили от Родопите след XII век^[8]. Носията на мъгленорумъните се отличава от тази на аромъните и е сходна с носията на местните българи. Голяма част от обичаите на мъгленските власи също са идентични или сходни с българските.^[9]

След като областта попада в Гърция много от мъгленските власи емигрират в Румъния, а власите помаци от Нъте се изселват през 20-те години в Турция.

Дем Мъглен

Топографска карта на дема

В административно отношение областта до 1997 година е епархия в ном Пела. От 1997 година със закона Каподистрияс е разделена на демите Съботско (Аридеа) в западната ѝ част и Къпиняни (Ексаплатанос) в източната, а от 1 януари 2011 година със закона Каликратис е самостоятелен дем (Δήμος Αλμωπίας).^[10] Главен град на областта и дема е Съботско.

Демова единица Съботско

Според преброяването от 2001 година дем Съботско (Δήμος Αριδαίας) има 20 213 жители и в него влизат следните демови секции и селища:

Бившият дем Съботско на картата на бившия ном Пела

Кметството

Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо

Църквата в Бахово.

• Демова секция Съботско

• село Съботско (Αριδαία, Аридеа)
• село Вълчища (Υδραία, Идреа)

• Демова секция Бахово

• село Бахово (Πρόμαχοι, Промахи)

• Демова секция Биджова махала

• село Биджова махала (Πιπεριά, Пиперия или Πιπεριές, Пипериес)
• село Горно Турманли (Ανω Ροδωνιά, Ано Родония)
• село Ени махала (Μικροχώρι, Микрохори)

• Демова секция Бизово

• село Бизово (Μεγαπλάτανος, Мегаплатанос)
• село Манастир (Μοναστηράκι, Монастираки)

• Демова секция Габровци

• село Габровци (Δωροθέα, Доротеа)
• село Раниславци (Αγάθη Агати)

• Демова секция Драгоманци

• село Драгоманци (Άψαλος, Апсалос)

• Демова секция Костурино

• село Костурино (Ξιφιανή, Ксифяни)

• Демова секция Пожарско

• село Пожарско (Λουτράκι, Лутраки)
• село Пожарски бани (Λουτρά Λουτρακίου, Лутра Лутракиу)

• Демова секция Поляни

• село Поляни (Πολυκάρπη, Поликарпи)

• Демова секция Пребъдище

• село Пребъдище (Σωσάνδρα, Сосандра)

• Демова секция Рудино

• село Рудино (Άλωρος, Алорос)

• Демова секция Саракиниово

• село Саракиново (Σαρακηνοί, Саракини)
• село Долно Родиво (Κάτω Κορυφή, Като Корифи)

• Демова секция Северяни

• село Северяни (Βορεινό, Ворино)
• село Невор (Νεοχώρι, Неохори)
• село Сборско (Πευκωτό, Певкото)

• Демова секция Струпино

• село Струпино (Λυκόστομο, Ликостомо)

• Демова секция Тресино

• село Тресино (Όρμα, Орма)

• Демова секция Цакон махала

• село Цакон махала (Τσάκοι, Цаки)
• село Долно Турманли (Κάτω Ροδωνιά, Като Родония)
• село Цакони (Χρύσα, Хриса)

• Демова секция Църнешево

• село Църнешево (Γαρέφι, Гарефи)

На територията на демовата единица е и днес изоставеното село Карадере (на гръцки Μαυρόλακκος, Мавролакос).

Демова единица Къпиняни

Според преброяването от 2001 година дем Къпиняни (Δήμος Εξαπλατάνου) има 9141 жители и в него влизат следните демови секции и селища:

Бившият дем Къпиняни на картата на бившия ном Пела.

Фреска от Ошинския манастир.

Църквата „Свети Димитър“ в Тушин

• Демова секция Къпиняни

• село Къпиняни (Εξαπλάτανος, Ексаплатанос)

• Демова секция Бериславци

• село Бериславци (Περίκλεια, Периклия)
• село Лугунци (Λαγκαδιά, Лангадия)

• Демова секция Гостолюби

• село Гостолюби (Κωνσταντία, Констандия)

• Демова секция Карладово

• село Карладово (Μηλιά, Милия)
• село Ружяни (Ριζοχώρι, Ризохори)

• Демова секция Кожушани

• село Кожушани (Φιλώτεια, Филотия)

• Демова секция Новоселци

• село Новоселци (Νερόμυλοι, Неромили)
• село Продром (Πρόδρομος, Продромос)

• Демова секция Нъте

• село Нъте (Νότια, Нотия)
• село Тушин (Αετοχώρι, Аетохори)

• Демова секция Ошин

• село Ошин (Αρχάγγελος, Архангелос)

• Демова секция Слатина

• село Слатина (Χρυσή, Хриси)

• Демова секция Страища

• село Страища (Ίδα, Ида)

• Демова секция Тодорци

• село Тодорци (Θεοδωράκι, Теодораки)

• Демова секция Тръстеник

• село Тръстеник (Θηριόπετρα, Тириопетра)

• Демова секция Фущани

• село Фущани (Φούστανη, Фустани)

На територията на демовата единица са и днес изоставените села Лесково и Извор.

Други

На Мъглен е наречена улица в квартал „Лагера“ в София (Карта).

Литература

Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936.

• Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936.
• Младеновъ, Кирилъ. Народни пѣсни отъ Мегленско // Македонски преглед X (3-4). София, 1936. с. 141 - 157.
• Младеновъ, Кирилъ. Мѣстностни наименования въ землището на две села въ Македония // Македонски преглед X (3-4). София, 1936. с. 158 - 160.
• Capidan, Theodor, Meglenoromânii, Istoria şi graiul lor, vol. I, Cultura Naţională, Bucureşti, 1925
• Capidan, Theodor, Macedoromânii. Etnografie, Istorie, Limbă, Fundaţia regală pentru literatură şi artă, Bucureşti, 1942.
• Coman, Virgil, Meglenoromânii, Ieri şi azi, în revista „Magazin istoric”, an XXXVII, nr 10 (439), octombrie 2003, Bucureşti, p. 16-18
• Μέλλιος, Λάζαρος Α., "Ο εξισλαμισμός του Μητροπολίτη Μογλενών – Πέλλης", Έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχαγγέλου Μιχαήλ Αριδαίας 2.

Външни препратки

• ((ro)) Теодор Капидан. „Мегленоромъните, тяхната история и говор“ Архив на оригинала от 2014-10-14 в Wayback Machine.

Вижте също

• „Възкресение на Мъглен“