Върховен македоно-одрински комитет
From Wikipedia, the free encyclopedia
Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация – революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува в България и Османската империя от 1895 до 1905 година.[1]
Македоно-одринска организация | |
Генерал Иван Цончев, последният ръководител на ВМОК | |
Информация | |
---|---|
Акроними | МО, МОО, ВМК, ВМОК |
Тип | революционна организация |
Основатели | Първи македонски конгрес |
Основана | 28 март 1895 г., София, България |
Закрита | 10 ноември 1905 г., София, България |
Положение | несъществуваща |
Седалище | София |
Езици | български |
Ръководител | Трайко Китанчев · Данаил Николаев · Йосиф Ковачев · Христо Станишев · Борис Сарафов · Иван Цончев / Стоян Михайловски |
Членове | 50 – 60 000 души към 1900 г. |
Македоно-одринска организация в Общомедия |
Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия. Комитетът организира Четническата акция в 1895 година и Горноджумайското въстание в 1902 година, а негови чети участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След първоначално добро сътрудничество с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство и в 1903 година организацията е забранена в България, а в 1905 година се разпуска. Военното крило в организацията продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година, а след Балканските и Първата световна война част от тях се вливат в десницата на ВМРО, докато част от легалните дейци формират Съюза на македонските емигрантски организации.