From Wikipedia, the free encyclopedia
Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България. Дружествата ѝ са известни като македонски културно-просветни и благотворителни братства (МКПББ). Основната дейност на организацията в България е културна, просветна и благотворителна, а пред международната общност и Обществото на народите пропагандирането на Македонския въпрос и незачитането на човешките права на българите в Кралство Югославия и Кралство Гърция.
Организацията се ръководи от Национален комитет и ежегоден общ конгрес. Печатни органи на СМЕО са вестниците „Независима Македония“, „Македония“ и френскоезичният „Маседоан“. Финансова подкрепа получава от Вътрешната македонска революционна организация и от членски внос, политическа – от Македонската парламентарна група и отделни депутати, а на международно ниво е подкрепена от чужди политици, общественици, публицисти и учени[1].
В един момент броят на дружествата достига 210 в Царство България[2]. След 1953 година на мястото на СМЕО е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, което след 1989 година става известно като ВМРО-СМД.
Първите македонски дружества, чиято задача е да подпомагат българското население в Македония, са основани след Берлинския конгрес от 1878 година. Първи опити за обединението им в единна организация са от 1885 година, но едва през 1895 година идеята се реализира като Македонска организация, по-известна под името на ръководния си орган Върховния комитет.
След забраната на ВМОК в 1903 година и фактическото му разпускане в 1905 година емигрантските дружества се обединяват в Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. На 23 юли 1912 година е изграден Централен съюз на братствата с Изпълнителен комитет за ръководен орган. По това време най-активни са дружествата в София, Пловдив, Варна, Горна Джумая.[2] През Балканските войни Съюзът подпомага активно образуването на Македоно-одринското опълчение, а след края на Първата световна война се застъпват за идеята, Македония да бъде присъединена към България.
След края на Първата световна война е проведена среща на бивши дейци на ВМОРО, на която е обсъдено новото положение, създадено след реокупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция. На нея проличават различията между дейците на десницата и на левицата в организацията.[3]
|
Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация, в която се обявяват против подялбата на Македония.[4] На базата на декларацията бившите леви дейци от ВМОРО – Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Михаил Герджиков, Петър Ацев и Павел Христов, създават Временно представителство на обединената бивша ВМОРО, която на 9 март 1919 година издава „Апел към македонското население и към емиграцията в България“ и го отправя до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж, с който настоява за автономия на Македония.[5] На 25 ноември 1918 г. Временното представителство изпраща в Париж с Павел Христов, български униатски духовник от френски произход, за да участва в дебатите около сключването на мира и да настоява за независима Македония.[6]
От 22 до 25 ноември 1918 година се провежда събор на братствата, на който присъстват 40 делегати от 20 братства, както и видни общественици и революционери, сред които представляващите възстановената ВМРО Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев. Съюзът изпраща телеграма до американския президент Удроу Уилсън, в което искат автономия на Македония под протектората на Обществото на народите или за провеждане на плебисцит[7], както и до представители от държавите победителки. В ръководството на Изпълнителния комитет на братствата влизат Иван Каранджулов (председател), подпредседатели Божирад Татарчев и Димитър Михайлов, секретар Никола Стоянов, касиер Георги Баждаров и съветници Тодор Павлов и Константин Станишев. Организацията излиза с директива, в която се казва:
„ | Делегатите на братствата, изказвайки несъмнената воля на българското население в Македония, дават на ИК повелителният мандат да се ръководи в своята дейност от следните основни начала:
1. Неделимост на Македония. |
“ |
На 22 декември 1918 година се провежда Вторият събор на братствата, на който освен представителите на братствата учредители присъстват и делегати от Гевгелийското (Никола Ников и д-р Христо Иванов), Малешевското (Асен Марчинков и Христо Попвасилев) , Реканското (Методи Македонски и К. Ив. Попов) и Воденското братство (д-р Христо Далкалъчев и Никола Гацев).[10]
През април 1919 година до Парижката конференция е изпратен „Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“, в който се настоява за неделимост на Македония и присъединяване към България или за плебисцит.[5]
След като стават известни решенията на Ньойския договор и повторното разделяне на Македония се насрочва Втория велик събор на братствата през есента на 1920 година. Междувременно тракийските дружества се обособяват в Съюз на тракийските дружества в България. На конгресните съвещания се стига до разцепление и групата от около шестдесет делегати, начело с Христо Далкалъчев, Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев, Александър Димитров, Владислав Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов се отцепват от организацията и създават Временна комисия на македонските братства в България. Впоследствие те се обособяват в Македонска федеративна организация. Евтим Спространов прави неуспешен опит да помирени представителите на Временната комисия и Изпълнителния комитет на братствата.
|
Между легалната фракция на МФО и СМКПББ е постигнато обединение след разговори от януари 1923 година. През това време официалните печатни органи на двете организации – вестниците „Македония“ и „Автономна Македония“ се сливат в „Независима Македония“. Избран е обединителен Национален комитет в състав Владимир Кусев – председател, подпредседатели Милан Дамянов и Туше Делииванов, секретар Йордан Анастасов, касиер Иван Хаджиниколов, съветници Наум Христов, Методи Гелев, Никола Иванов, Стоян Симеонов, Апостол Христов, Коста Николов и Владимир Бульов.[11]
Списък на делегатите от януари 1923 година | |||
---|---|---|---|
Братство | Име | Селище | Бележка |
Айтоско братство | 1. Г. К.? Паскалев | Охрид | |
2. Сотир Савов | Смърдеш | ||
Битолско братство | 3. Георги Совичанов | Битоля | |
4. Димитър Пенджерков | Битоля | ||
5. Кирил Христов | Битоля | ||
6. Тодор Михайлов | Битоля | ||
7. Йордан Бадев | Битоля | ||
Бургаско братство | 8. Александър Трифунов | Нестрам | |
9. Ангел Аврамов | Дебър | ||
10. Търпо Поповски | Косинец | ||
11. Коста Ламбрев | Дреновени | ||
Белишко братство | 12. К. Ляпчев | ||
13. Филип Николов | Горно Върбени | ||
Варненско братство | 14. А. Кенков | Дъмбени | |
15. Г. ... | |||
16. Д. Т. Хаджиев? | Солун | ||
17. Димитър Х. Богданов | |||
18. Никола Маринчев | Песочница | ||
19. Филип Москов | Дъмбени | ||
Велешко братство | 20. Славейко Матов | Велес | |
21. Стоян Симеонов | Велес | ||
22. Трайче Новоселец | Велес | ||
Видинско братство | 23. Илия Дундов | Прилеп | |
24. Михаил Наков | Велес | ||
25. Христо Божков | |||
Воденско братство | 26. Д. Саракинов | ||
27. Никола Нощев | |||
28. Методи Христов | Воден | ||
29. Спас Саракинов | Саракиново | ||
Врачанско братство | 30. Иван Д. Канелов | Зарово | |
31. Константин Н. Пазов | Битоля | ||
32. Стамат Стаматов | Дренок | ||
Гевгелийско братство | 33. Благой Томев | Битоля | |
34. Васил Шалдев | Гумендже | ||
35. Владо Икономов | Щип | ||
36. М. Янчев | Мачуково | ||
37. Михаил Попкочев | Гявато | ||
Горноджумайско братство | 38. Антон Попстоилов | ||
39. Гоце Междуречки | |||
40. Н. Милев | |||
41. С. Василев | |||
42. Христо Митев | |||
Дебърско братство | 43. Арсени Йовков | Селци | |
44. Григор Кузманов | Дренок | ||
45. Г. Дабаров | Дебър | ||
46. Димитър Илиев | Връбница | ||
Демирхисарско братство | 47. Александър Илиев | ||
48. М. Мастев | |||
49. С. Калчинов | |||
Дойранско братство | 50. Георги Кулишев | Дойран | |
51. Стоян Стойков | Сурлово | ||
52. Х. Харизанов | |||
Драмско братство | 53. Свещеник Велик Караджов | Каракьой | |
54. Димитър Каравчев | Старчища | ||
55. Х. Зумбюлев | |||
Дупнишко братство | 56. Петър Бабамов | Щип | |
57. Свещеник Сава Теофилов | |||
58. доктор Васил Сапунджиев | Осничани | ||
59. Цано Иванов | Щип | ||
Елидерско братство | 60. Б. Х. Димков | ||
61. Г. Д. Засков | |||
62. Коста Гугушев | Кукуш | ||
Кайлярско братство | 63. Благой Димитров | Емборе | |
64. Б. Миндлов ? | Емборе | ||
65. Д. Х. Баралов ? | |||
Карнобатско братство | 66. Славчо Ковачев | Скопие | |
Кичевско братство | 67. Магден Йовев | Козица | |
68. Милан Дамянов | |||
69. Милан Андреев | Свинище | ||
70. Славе Томов | Кичево | ||
71. Тома Димитров | ? | ||
Костурско братство | 72. Андон Юруков | Лобаница | |
73. Апостол Грежов | Дъмбени | ||
74. Георги Николов | Прекопана | ||
75. Димитър Палчев | Косинец | ||
76. М. Георгиев | |||
77. М. Христов | |||
78. Н. Григоров | |||
79. Петър Таралямов | Бобища | ||
Кочанско братство | 80. Дякон Григор Трендов | ||
81. Никола Григоров | |||
82. Салтир Трендов | Тракане | ||
Кратовско братство | 83. Славчо Абазов | Злетово | |
Крупнишко братство | 84. Павел Шатев | Кратово | |
85. Марко Иванов | Палеор | ||
86. М. Стефанов | |||
Крушовско братство | 87. Александър Гърдановски[12] | Крушево | |
88. Владимир Бульов | Крушево | ||
89. Димитър Томалевски | Крушево | ||
90. И. Щабеков | |||
91. С. Гърдановска | |||
92. Кръстьо Велянов | Крушево | ||
93. Перикли Чилев | Крушево | ||
94. Стефан Баджов | Крушево | ||
95. Наум Гьондов | Крушево | ||
Кукушко братство | 96. Дионисий Кандиларов | Кукуш | |
97. Атанас Яранов | Кукуш | ||
98. Константин Станишев | Кукуш | ||
99. Милан Хаджипопов | |||
Кулско братство | 100. Никола Мильовски | Янковец | |
Кумановско братство | 101. Авксенти Георгиев | Куманово | |
102. Карамфил Цветанов | |||
103. Теодоси Младенов | |||
Кушукавашко братство | 104. Антон Янев | Смоквица | |
Кюстендилско братство | 105. Арсо Симеонов | ||
106. Георги А. Чакъров | |||
107. Исая Марков | |||
108. Моне Иванов | |||
109. Петър Мърмев | Прилеп | ||
Леринско братство | 110. В. Герганчев | ||
111. Васил Трифонов | |||
112. И. Палчев | Горно Върбени | ||
113. Иван Чеков | Горно Върбени | ||
114. И. Типев | |||
115. Лазар Бицанов | Зелениче | ||
Ломско братство | 116. Г. М. Лолов | ||
117. Михаил А. Дервишев | |||
118. Христо Ефтимов | Струга | ||
Малешевско братство | 119. А. Кузманов | ||
120. Асен Марчинков | |||
121. Христо Попвасилев | Берово | ||
Никополско братство | 122. Димитър Зографов | Велес | |
Новозагорско братство | 123. Свещеник Георги Шуманов | Куманово | |
124. Симеон Златков | Кратово | ||
Ортакьойско братство | 125. Никола Василев | Айтос | |
126. Христо Ташков | |||
Охридско братство | 127. Евтим Спространов | Охрид | |
128. Кръстьо Йосифчев | Охрид | ||
129. М. Пелев | |||
130. Наум Якимов | Охрид | ||
131. Спиро Холиолчев | Охрид | ||
132. Христо Миладинов | Струга | ||
Паланско братство | 133. Б. Антов | ||
134. Свещеник Константин Попапостолов | Крива паланка | ||
135. Яким Лазаров | |||
136. Яким Цветанов | Радибуш | ||
Петричко братство | 137. Георги Белчев | ||
138. Д. х. Илиев | |||
139. Х. П. Стоянов | |||
140. Йордан Шурков | Велес | ||
Петровско братство | 141. Георги Баждаров | ||
142. К. Юоров | |||
143. Лазар Томов | |||
Пещерско братство | 144. И. Боянов | ||
145. И. Стоев | |||
146. М. Гарджев | |||
Пловдивско братство | 147. Свещеник Атанас Бабев | ||
148. Атанас Гьоков | Солун | ||
149. А. В. Чуков | Осничани | ||
150. А. Минчев | |||
151. Богдан Стаматов | ? | ||
152. Георги Карамитрев | Струга | ||
153. Гоно Ванчев | Богданци | ||
154. Г. Б. Галинов | |||
155. Дионис Киркитов | |||
156. Димитър Г. Симитчиев | |||
157. д-р Велю Деспотов | |||
158. Иван Димчев | |||
159. Иван Ст. Проданов | Дойран | ||
160. Иван Снегаров | Охрид | ||
161. Христов | |||
162. М. Сматракалев | |||
163. Н. Томов | |||
164. Никола Георгиев | |||
165. Никола Досев | Загоричани | ||
166. М. Калоянов | |||
167. Петър Хаджириндов | Енидже Вардар | ||
168. Стоян Димитров | |||
169. Стефан Гатов | |||
170. Симеон Евтимов | Емборе | ||
171. Т. Анастасов | |||
172. Трайко С. Узунов | ? | ||
173. Х. Д. Пейков | |||
174. д-р Христо Татарчев | Ресен | ||
Плевенско братство | 175. Ставри Д. Тишев | Емборе | |
176. Траян Конев | Прилеп | ||
Прилепско братство | 177. Б. Иванов | Прилеп | |
178. Владимир Кусев | Прилеп | ||
179. генерал Григор Кюркчиев | Прилеп | ||
180. Георги Кондов | Прилеп | ||
181. Димитър Ачков | Прилеп | ||
182. Иван К. Марков | Прилеп | ||
183. Методи Бекяров | Прилеп | ||
184. Петър Колищърков | Прилеп | ||
185. Харалампи Грашев | Прилеп | ||
186. Йордан Ачков | Прилеп | ||
187. Йордан Наумов | Прилеп | ||
Провадийско братство | 188. Л. Монов | ||
Радовишко братство | 189. С. Здравев | ||
190. Иван Д. Ефтимов | |||
191. Илия Христофоров | |||
Радомирско братство | 192. А. Хаджиев | Велес | |
193. К. Златаров | |||
194. А. Хаджиев | Велес | ||
195. Н. Якимов | |||
Русенско братство | 196. Илия Ращанов | Велес | |
197. Петър Карчев | Охрид | ||
Реканско братство | 198. Апостол Христов | Галичник | |
199. Димитър Станишев | Галичник | ||
200. Иван Смилов | |||
201. Матей Т. Христов | Тресонче | ||
Ресенско братство | 202. Иван Ляпчев | ||
203. Владимир Ставрев | ? | ||
204. Славе Нечев | |||
Свиленградско братство | 205. А. | ||
206. .... | |||
207. .... | |||
Скопско братство | 208. Костадин Машаров | ||
209. .... | |||
210. .... | |||
Солунско братство | 211. Б. Киров | Солун | |
212. Иванов | |||
Станимашко братство | 213. Атанас Войводов | Карлъково | |
214. Димитър Тютюнев | ? | ||
215. Марин Ванчев | Горно Броди | ||
216. Никола Андреев | |||
Старозагорско братство | 217. Димитър Попов | Щип | |
218. К. Георгиев | Чепеларе | ||
219. Г. К. Танев (Такев) | Велес | ||
Стружко братство | 220. Иван Миладинов | Струга | |
221. Иван Хаджов | Струга | ||
222. Климент Хаджов | Струга | ||
Струмишко братство | 223. Н. п. Илиев | ||
224. Х.Антов | |||
Сярско братство | 225. Д. А. Стоилов | ||
226. К. ? Зюмбюлев | Горно Броди | ||
227. Петър Т. Тимчев | ? | ||
228. С. В. Карамихайлов | |||
Татарпазарджишко братство | 229. Владимир Карамфилов | ||
230. Димитър Лазаров | Банско | ||
231. Д. Томнилов ? | |||
232. Иван Икономов | ? | ||
233. Михаил Д. Сматракалев | |||
234. Настев | ? | ||
235. С. М. Котев (Нотев?) | |||
Тетовогостиварско братство | 236. Блаже Костов | ||
237. Петър Станков | |||
238. Страхил Костов | ? | ||
Тиквешко братство | 239. Григорий Попдимитров | ||
240. Георги Чейков | Кавадарци | ||
241. Христо Попантов | Ваташа | ||
242. М. Анастасов | ? | ||
Хасковско братство | 243. А. Джиков | ||
244. Никола Танушев | ? | ||
245. П. Велев | |||
246. П. Узунов | |||
Шуменско братство | 247. Васил Симеонов | ||
248. йером. Климент | Воден | ||
249. Тасе Димитров | ? | ||
Щипско братство | 250. Андон Пиперевски | Щип | |
251. Милан Антонов | Щип | ||
252. Панчо Накашев | Щип | ||
253. Петър Завоев | Щип | ||
254. С. Екимов | Щип | ||
255. Тодор Станков | Прилеп | ||
Ямболско братство | 256. Кирил Данилчев | Кукуш | |
257. Стефан Илиев | Крушево | ||
Светиврачко братство | 258. И. Ляпчев | ||
Студентска мак. група | 259. А. Фиданов | ? | |
260. Д. Христов | |||
261. Харалампи Бояджиев | Ощава | ||
Католическа лига | 262. Божин Грубешлиев | ||
263. М. Ник... | |||
264. Йордан Попдимитров | |||
Федеративна организация | 265. Никола Юруков | ||
266. Климент Размов | Охрид | ||
267. Д-р Христо Далкалъчев | |||
268. Никола Киров | Крушево | ||
269. Кузман Чупаров | |||
270. Кочо Хаджириндов | |||
271. Григор Костов | Нестрам | ||
272. Васил Христов | Зелениче | ||
Изпълнителен комитет | 273. Иван Каранджулов | ||
274. Наум Томалевски | |||
275. Никола Атанасов | Горно Броди | ||
276. Никола Стоянов | |||
277. Д-р Божирад Татарчев | |||
278. Н. ... | |||
279. Георги Баждаров | |||
280. Кирил Пърличев |
След Деветоюнския преврат в началото на 1924 година е избран нов Национален комитет в състав Владимир Кусев – председател, Милан Дамянов подпредседател, с членове Методи Гелев, Велко Думев, Никола Габровски, Димитър Янев, Христо Попантов, Наум Гьондов, д-р Димитър Палчев, протойерей Ив. Иванов, Борис Антонов, Панчо Накашев.[13] В същата 1924 година Националният комитет изпраща до Обществото на народите „Мемоар за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония“, който е изключително ценен документ за историята на ВМРО.[14] На следната 1925 година е изпратен отново подобен мемоар.[15]
От февруари 1925 година до февруари 1932 година председател на Македонския национален комитет е доктор Константин Станишев.
СМКПББ заема страната на възстановената от Тодор Александров и Александър Протогеров Вътрешна македонска революционна организация в междуособиците на македонските дейци.[16]
На Седмия редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1929 година, вследствие на убийството на Александър Протогеров и последвалия разкол във ВМРО между михайловисти и протогеровисти, разкол настъпва и в Съюза, като Националния комитет е овладян от михайловистите.[17]
След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година Съюзът не е забранен, но ръководителите и най-активните му фунцкионери са арестувани или интернирани.[2]
Списък на братствата, подписали през септември 1934 г. протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат: | ||
---|---|---|
№ | Братство | Представител |
1. | Тетовско–Гостиварско | Сребро Стоянов |
2. | Скопско | Андрей Кожухаров |
3. | Малешевско–Пиянечко | Коста Николов |
4. | Щипско | Михаил Николов |
5. | Галичко–Реканско | Филип Томов |
6. | Леринско | Илия Гулабчев |
7. | Паланечко | Александър Йосифов |
8. | Демирхисарско (Битолско) | секретар (нечетлив подпис) |
9. | Воденско | Кирил Попиванов |
10. | Прилепско | Йордан Ачков |
11. | Костурско | (нечетлив подпис) |
12. | Ресенско | Коста Николов |
13. | Кумановско | Карамфил Йосифов |
14. | Кратовско | Симеон Добревски |
15. | Драмско | Константин Гавалюгов |
16. | Ениджевардарско | Ангел Петров |
17. | Кайлярско | Благой Димитров |
18. | Кичевско | Милан Попов |
19. | Битолско | Ст. Иванов |
20. | Дебърско | Величко Стоянов |
21. | Квартал „Мара Бунева“, София | Гоце Джидалов |
22. | Тиквешко | Тодор Камчев |
23. | Стружко | Иван Хаджов |
24. | Кочанско | Ангел Тодоров |
25. | Солунско | Божин Танчев |
26. | Кукушко | Димитър Шопов |
27. | Велешко | Деянов |
28. | Красно село, София | Христо Занешев[18] |
На 2 септември 1934 година Охридското, Крушевското, Гевгелийското, Ениджевардарското и Малашевско-Паланечкото дружества организират конференция, подкрепена от новата власт, на която избират Временен македонски национален комитет. В него влизат Димитър Мирчев (председател), Константин Пазов (подпредседател), Димитър Спространов (секретар), Владимир Мицев (касиер) и съветници Туше Делииванов, Иван Захариев, Божин Димитров, Янко Тасев, Ефрем Белдедов и Александър Йосифов. Започва издаването на вестник „Македонско слово“, но комитетът губи доверието на всички останали братства, а след усложняването на политическата изолация, в началото на 1936 година той преустановява работа.[19]
До 1941 година действа временен комитет, който да изпълнява ръководните функции на Съюза, като негов председател е Коста Николов, Стефан Бидиков е секретар, Александър Йосифов - касиер, а Стамат Стаматов, Ангел Тодоров, Христо Миладинов и Александър Самарджиев са съветници.[20] На 9 май 1942 година е избрано ново ръководство в състав Коста Николов (председател), Филип Манолов (първи председател), Христо Шалдев (втори председател), Христо Миладинов (секретар), Александър Йосифов (касиер) и съветници Михаил Генадиев, Тодор Попадамов, Стефан Бидиков, Спиро Василев, Кръстю Стоянов, Георги Саракинов и Милан Попов. Една от първите им задачи е да подготвят списъци на бежанци от Македония, които да поемат администрацията в новоосвободените български земи след разгрома на Гърция и Югославия[21].
По време на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) година в Скопие съществуват Тетовско-Гостиварско, Галичанско-Дебърско и Струмишко братство[22]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е създаден Временен изпълнителен комитет, който да ръководи организацията. Негов председател е Георги Саракинов, подпредседател Христо Калайджиев, а секретари са Борис Михов и Георги Динишев, междувременно легитимният председател на братствата генерал Коста Николов е убит[23]. На събрание от 1 юни 1947 година под натиска на Иван Масларов е избрано ръководство на Централния инициативен комитет за създаване на македонски културно-просветни дружества, което да подмени съществуващата организация. За председател е избран Васил Ивановски, Ангел Динев и Кръстю Костов за подпредседатели, Георги Абаджиев за секретар, Никола Врингов – касиер, завеждащ агитпросветната дейност – Асен Чаракчиев, отговорник по организиране на Софийското македонско дружество – Михаил Сматракалев, отговорник по организирането на женските секции – Христина (Тинка) Къцева, отговорник по организиране на младежките секции и членове – Радой Спасов и членове Петър Хаджиделев, Христо Кляшев и Никола Пейнерджиев[24].
До 1953 година ръководствата на всички македонски организации са подменени, а след това братствата са саморазтурени и на тяхно място е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, като част от прилежащите имоти на бившите организации са им предадени. Дългогодишен негов председател е Владимир Иванов (Кузман Караджов е подпредседател на дружеството в периода 1945 – 1973 година[25]). По това време организацията следва тясната партийна линия, която не е патриотична. На 18 май 1977 година Политбюро на БКП изисква базите, ансамблите, средставата и наличния състав на дружеството да минат под опеката на Националния комитет на Отечествения фронт. Сградата на Македонския дом е преименувана на Културен дом „Владимир Поптомов“, а за неин директор е назначен Христо Тенев, заменен по-късно от полковник Иван Караянев. Промените от 1977 година възстановяват част от секциите и братствата - кукушко, прилепско, дебърско, кичевско, серско, солунско, крушевско, охридско-стружко, велешко-щипско, леринско-кайлярско, скопско, костурско, гевгелийско, битолско и туристическо.[26] Председателите на братствата и председателят на дружество „Гоце Делчев“ формират клубен съвет, който изготвя годишна програма за дейността на културния дом. През юни 1985 година клубът е оглавен от професора от Софийския университет Димитър Гоцев, който започва да го реформира. Освен него в ръководството влизат Христо Тенев като заместник, Ангел Ангелов (Джендема) като секретар и Огнян Добрев като библиотекар.[27]
Дълги години организацията издава научното списание „Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България“.
Книги, издадени от Съюза на македонските емигрантски организации:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.